Ще се препъне ли популизмът на изборите в Холандия?

Трябва да затворим границите на страната си. Да наложим забрана за влизане на мюсюлмани при нас. Да увеличим бюджета за отбрана и да намалим разходите за международна помощ. Звучи ли ви познато? Не, не говорим за Тръмп.

Подсказваме още малко – спечеля ли, ще свикам референдум за излизане от Европейския съюз. Марин льо Пен? Отново грешка.

Всъщност става въпрос за Геерт Вилдерс, лидер на антиимигрантската, антиевропейската и, очаквано, популистка Партия на свободата (PVV) в Холандия, която е напът да стане ако не първа, то вероятно втора политическа сила в страната.

Днес холандците се насочват към урните в редовните парламентарни избори в страната, с които се дава старт на изборния сезон в Европа, продължаващ с президентския вот във Франция през пролетта и с парламентарния в Германия през есента. А надпреварата този път е наистина оспорвана.

Доскоро партиятта на Вилдерс водеше във всички социологически проучвания, следвана от партията на сегашния министър-председател Марк Рюте - VVD. Последните анкети обаче сочат, че разликата не само се е стеснила, но и че Рюте излиза напред, макар и с малко – около 16% за VVD и около 15% за PVV. Дали това означава, че популизмът започва да губи сили точно преди надпреварата?

Според д-р Димитър Тошков, старши доцент в катедрата по Публична администрация в Лайденския университет в Холандия, обаче резултатите са по-скоро в рамките на статистическата грешка и се дължат на случайност.

По данни от първата седмица на март „около 86% декларират, че е вероятно или много вероятно да гласуват, а 80% от тях смятат, че е твърде вероятно да подадат гласа си за партията, която вече са си избрали, така че може да се каже, че голямото мнозинство от хора са направили вече своя избор“, казва той. „Възможно е и VVD, и PVV да са достигнали максимума от своя потенциал за тези избори, докато по-малките прогресивни партии да имат все още потенциал да разширят своята подкрепа", поясни д-р Тошков пред Investor.bg.

Социологическите проучвания сгрешиха при Brexit, прогнозирайки победа за поддръжниците на оставане в ЕС. Сгрешиха и на изборите в САЩ, което остави победените (а и да си признаем – част от победителите) изненадани от загубата на Хилари Клинтън. Дори и този път резултатите да не се окажат верни, PVV едва ли ще има шанс да състави правителство, дори ако наистина се окаже най-голямата партия.

В историята на Холандия никога не е имало партия, спечелила поне 50% от парламентарния вот, а това значи, че партиите трябва да се коалират, за да оформят правителството. Тук идва ролята на избрания от новия парламент специален представител (informateur), обикновено политик с дълъг опит, който ще има за задача да проучи възможните коалиции, а това невинаги означава, че ще се започне от партията, която има много гласове или изобщо ще я включва.

А тъй като VVD и почти всички основни партии вече обещаха да не влизат в алианс с Вилдерс, за него ще бъде трудно да убеди достатъчно други народни представители, за да спечели 76 места в 150-членния парламент. И тук идва въпросът няма ли „отлъчването“ на PVV да поляризира още повече обществото, тъй като поддръжниците на Вилдерс ще имат усещането, че гласът им всъщност е бил без значение?

Според д-р Йоост Беркхаут, доцент в катедрата по Политология в Амстердамския университет, отговорът е „не“. „Виждали сме такива нива на подкрепа за Вилдерс и той не е избирал да организира избирателите си в политическо движение или партия“, каза той пред Investor.bg*. „Поради това е малко вероятно да видим засилване на организирана политическа поляризация“.

Подобно е мнението и на д-р Тошков. „Коалиция без PVV е възможна, макар и трудно постижима. Не бива да се забравя, че VVD би могла да е водеща партия и в правителство на малцинството, като се търси подкрепата на отделни партии за всяка конкретна законодателна инициатива“, казва той. Според него на този етап PVV не би могла да формира коалиция или да бъде поканена за партньор, но е възможно да стане неофициален партньор на едно правителство на малцинството, както се е случвало вече преди.

Дори да не е част от правителството обаче, Геерт Вилдерс със сигурност оставя отпечатък, и то не само в собствената си предизборна реторика. Той твърдо се противопоставя на това, което описва като нарастваща „ислямизация“ на Европа. Казва, че ще забрани имигрантите в Холандия от мюсюлмански страни, ще затвори всички джамии и ще забрани Корана.

Останалите партии започнаха да копират някои от посланията на Вилдерс. Дори кампанията на самия Рюте зави остро вдясно през януари, когато публикува писмо, предупреждаващо имигрантите „да бъдат нормални или да си тръгнат“. Писмото казваше, че хората, които идват в Холандия заради свободата, но след това „отхвърлят нашите ценности“, нямат място в страната. 

Но може би всичко е просто предизборен трик.

„Малко вероятно е копирането на реториката на Вилдерс от VVD и християндемократите (а и други партии) да продължи значително след кампанията, когато те ще се фокусират върху въпроси, по-близки с техните идеологии“, казва д-р Беркхаут.

Настоящите избори показват сериозни промени в позициите на водещите партии. Икономиката на Холандия очевидно се подобрява, откакто Марк Рюте е министър-председател: икономиката като цяло е силна, сривът на пазара на жилища приключи и цените отново се вдигат, бизнес доверието е високо, безработицата – най-ниска от пет години. И въпреки това партията му, както и коалиционният му партньор – социалдемократите, се готвят за по-слаби резултати в сравнение с предните избори.

„Всяка партия понася негативи от участието си в управлението на страната, особено когато това е за по-дълъг период от време“, казва д-р Тошков. Той припомня обаче, че подкрепата за VVD се движи в рамките на 14-20% поне от началото на 2013 г. и в момента е сравнително далеч от дъното, достигнато в началото на тази година. „По-забележителен е тоталният срив на социалдемократите (Partij van de Arbeid), която може да се окаже с по-малко от 8% от вота спрямо близо 20% на последните избори през 2012 г.“.

„И двете партии (VVD и социалдемократите) не се представят добре в социологическите проучвания, а причината на първо място може да е в неправдоподобния характер на коалицията“, отбелязва и д-р Беркхаут. „На предишните избори през 2012 г. и двете партии се представиха успешно като идеологически опоненти, а след това успяха да мобилизират и лявото (PvdA), и дясното (VVD). Това позволи на Рюте да победи Вилдерс (който изгуби значителен брой места), а PvdA задмина социалистите. Тази динамика на кампанията обаче се промени в седмиците след изборите“.

Според д-р Тошков VVD и социалдемократите губят част от подкрепата си и заради Вилдерс, но това е само част от обяснението за спада на подкрепата за управляващите партии. „Успоредно с възхода на PVV расте подкрепата за либералните в социално отношение D66 и Groenelinks, които са проевропейски, проимигрантски настроени и като цяло либерални в своите позиции по социални въпроси“. Но пък те се различават значително в позициите си по икономически проблеми: D66 е дясноцентриска партия в това отношение, докато Groenelinks е доста лява.

И все пак остава големият въпрос – каква ще е най-вероятната коалиция. „Най-вероятно е VVD да управлява с D66 и християндемократите. Не е изключено този формат да бъде подкрепен от лявоцентриски партии като Groenelinks или социалдемократите, но не е задължително тези партии да влязат в самото правителство“, смята д-р Тошков.

Според колегата му д-р Йоост Беркхаут пък има много голяма вероятност Холандия да има правителство на малцинството.

А Вилдерс го няма никъде. Трудно е да се каже дали това е победа или загуба за възхода на популизма в Европа. От една страна, Партията на свободата ще бъде една от големите партии в холандския парламент. От друга обаче, той вероятно няма да бъде част от управлението на страната. Макар че до голяма степен именно това вероятно е и желанието му – по-добре в опозиция, за да може да си позволи да критикува политиките на правителството и да привлича още поддръжници към себе си.

А дали представянето на Вилдерс ще се отрази (силно) върху изборите в Европа? „Гражданите на Франция и Германия си имат прекалено много собствени проблеми, за да бъдат особено силно засегнати от резултата на изборите в Холандия“, казва д-р Тошков. А д-р Беркхаут е дори по-лаконичен: „Не мисля, че избирателите се интересуват особено от това какво се случва в другите страни“.

*Колкото и да е странно, Вилдерс реално е единственият член на партията си. За да се регистрира за избори в Холандия, дадена политическа партия трябва да представлява асоциация, основана от поне двама членове. Партията на свободата е основана от Геерт Вилдерс като физическо лице и от фондацията му – Stichting Groep Wilders. След създаването на асоциацията Вилдерс отменя регистрацията на нови членове, което го прави единствен член на партията. Тя не организира партийни конгреси и няма местни представителства или младежко крило.