"Северен поток" 2 – новият Троянски кон на Русия или енергийна сигурност за ЕС

От месеци Европа не може да реши дали разширението на „Северен поток“ е допустимо спрямо европейското законодателство и дали реално Европейският съюз (ЕС) ще има полза от новата газова инфраструктура.

Плановете предвиждат изграждане на още две тръби по съществуващото в момента трасе по дъното на Балтийско море с капацитет от 27,5 млрд. куб. метра газ годишно всяка. Участниците в проекта коментират, че идеята е чисто икономически обоснована и ще помогне за гарантиране на доставките от природен газ в Европа.

През миналата седмица обаче осем държави от общността изпратиха писмо до председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, с което изразиха своите опасения относно плановете за новия газопровод. Един от европейските лидери, подписал това писмо, е президентът на Литва Далиа Грубаускайте.

Пред местното радио LRT тя коментира, че „Северен поток“ 2 е геополитически, а не чисто икономически проект. „За всички е абсолютно ясно, че енергийни проекти от този тип са геополитически и целите им са геополотически“, коментира тя, цитирана от Baltic Course.

Още с представянето на новото газово съоръжение в ЕС се появиха критики, при това на високо ниво – от комисаря по въпросите на Енергийния съюз Марош Шефчович до председателя на Европейския съвет Доналд Туск, че то цели заобикалянето на Украйна като едно от основните трасета на руския газ в Европа.

Но опасенията са свързани и с факта, че преосмисляйки своята политика на доставките и променяйки трасето основно през Германия, Русия реално ще застраши енергийната сигурност в Югоизточна Европа. В този регион повечето държави, сред които и България, разчитат основно на газ от Русия и то само по трасето през Украйна.

Аргумент против разширяването на „Северен поток“ е и неизползваният пълен капацитет на съоръжението в момента. „Северен поток“ работи в момента с малко над 50% от капацитета си, което повдига много въпроси“, заявява литовският президент.

Отговор на въпроса кой ще спечели от „Северен поток“ 2 пък дава енергийният експерт Юрис Озолинс пред Natural Gas Europe. Ясно е, че Украйна, Словакия и Чехия ще загубят милиарди от транзита на руски природен газ. Новото съоръжение ще бъде от полза за газовия пазар в Германия и Франция.

Добивът на природен газ в Европа намалява и според много оценки Старият континент ще разчита на суровината, идваща от Русия. В същото време трябва да се анализира наистина ли природният газ е нужното гориво за прехода към нисковъглеродната икономика, към което се стреми ЕС, категоричен е експертът.

Всъщност „Северен поток“ 2 трябва да бъде разглеждан на три различни нива, смята Ромас Сведас – правно, икономическо и от гледна точка на европейските ценности. Правните аспекти са ясни – съзвучие с Третия либерализационен пакет на ЕС, който всъщност спъна развитието на „Южен поток“. От икономическа гледна точка ЕС трябва да реши дали да позволи този проект, който не намалява, а напротив – увеличава зависимостта на общността от Русия в енергийната сфера, допълва експертът.

Най-сложният анализ обаче се пада на допустимостта на „Северен поток“2 от гледна точка на европейските ценности. На първо място Европа трябва винаги да си дава сметка кой реално контролира „Газпром“, посочва Сведас.

„Купувайки газ от „Газпром“ e равносилно да го купуваме от Кремъл и нещо повече – да подкрепяме неговата политика, която сега е враждебна към Европа и нейните интереси“, допълва той.