Краят на приликите в данъчните политики

В кулоарите на една конференция на експерти от страните от Г-20 в Берлин сериозно внимание се отдели на възможната крачка назад, която светът предприема по отношение на  хармонизирането на различното данъчно облагане – не на последно място заради някои изявления на новоизбрания американския президент Доналд Тръмп, пише в свой анализ Гернот Хелер от Ройтерс.

Така например германският федерален министър на финансите Волфганг Шойбле се опасява от най-лошото.

„В международен план отново сме свидетели на данъчна конкуренция и експерименти на фискален дъмпинг“, каза той наскоро. А оттогава се случиха още неща в тази посока.

Неотдавнашните изявления от САЩ вероятно са задълбочили още повече тревожните мисли на Шойбле.

Определеният за финансов министър на САЩ Стивън Мнучин, бивш банкер и мениджър на хеджфонд, обяви скоро след номинацията си през тази седмица, че възнамерява да прокара цялостна данъчна реформа, която ще осигури на компаниите сериозно облекчение.

Планира се корпоративният данък да се намали от 35 на сто до 15 на сто. „Ние смятаме, че с  намаляването на корпоративните данъци ще създадем огромен растеж", оправда плановете Мнучин. Той се надява на ръст от 4 на сто, което би било удвояване. 

САЩ не са лидерът зад усилията за по-справедлива данъчна система в групата на Г-20 на водещите индустриални и развиващи се страни. Но те също така не блокираха този напън. Ако най-голямата икономика в света задвижи процеса на промяна на курса и с ниски данъчни ставки подхрани международното състезание в тази сфера, то това неизбежно ще има своя ефект и върху други страни.

„След това вече няма да става дума за търсене на допирни точки и вкарване на националните интереси на заден план, а по-скоро ще става дума за едно - как да се защитим от това нещо“, описва ефекта данъчен експерт от Г-20.

Най-лошият сценарий за защитниците на по-голямата хармонизация и сравнимите фискални условия е фактът, че Тръмп и бъдещият му министър на финансите не са сами. Британският премиер Тереза Мей даде началото на антидъмпинговата надпревара.

Според собствените ѝ думи тя иска да постигне „най-ниските ставки на корпоративния данък в Г-20". Но тя има и собствени мотиви - иска да предотврати напускането на Великобритания от фирми след вота за Brexit.

Правителството намеква за намаляване на данъчната става от 20% на 17 на сто. Някои вестници на Острова споменават дори за 15 на сто. За сравнение – средната ставка в развитите страни от групата на ОИСР е 25 на сто, в Германия ставката на корпоративния данък е 15 процента, а общата данъчна тежест върху компаниите е малко под 30 на сто.

Унгарският премиер Виктор Орбан, познат с изолационната си политика, отива още по-далеч. Той съобщи, че страната иска да облага дружествата само с девет процента. „С тази ставка Унгария ще има най-добрите данъчни условия в Европа“, обещава той. Но дори правителството на левицата на Гърция, която е зависима от помощта на кредиторите в продължение на години, би искало да намали данъците.

Ако донорите облекчат малко строгите правила за финансовото управление, страната може да намали данъците и да бъде по-конкурентоспособна, твърди финансовият министър Евклид Цакалотос. 

Всичко това значи едно – привържениците на логиката, че намаляването на данъците повишава конкурентоспособността  и води до по-висок растеж и заетост, набират популярност. Но ако всички следват тази логика, уравнението няма да излезе и накрая ще сме свидетели само на загуби на приходи за държавата.

Един добър пример е Ирландия, която е много напред със своята мини данъчна тежест върху компаниите от 12,5%. Фактът, че една страна, която в резултат на голямата финансова криза трябваше да помоли за милиардна помощ от своите партньори от еврозоната, а сега иска да се откаже от данъчни плащания в размер на 13 млрд. евро от американската Apple, ѝ донесе сериозна критика.

Това е просто добър имидж като данъчен рай за бизнеса, не може да се разчита само на това, разкритикува и германският икономически министър Зигмар Габриел.