Как икономическата неграмотност може да предизвика търговска война?

Почти 100 дни след като Доналд Тръмп зае президентския пост в САЩ той и неговият търговски министър Уилбър Рос продължават да се придържат към икономическа заблуда, която дори студентите по икономика в първи курс старателно се учат да избягват, пише за онлайн изданието project-syndicate Джефри Сакс, професор по устойчиво развитие, здравна политика и мениджмънт в Университета Колумбия.

Тръмп и Рос твърдят, че дефицитът по текущата сметка на САЩ (или търговският дефицит), който всъщност е резултат от ниските и спадащи спестявания в Америка, е показател за нелоялните търговски практики на Германия и Китай - две държави с излишък по текущата сметка. Това прегръщане на икономическото невежество може да доведе до бедствие, предупреждава Сакс.

Балансът по текущата сметка, който измерва баланса на търговията със стоки и услуги и трансферните плащания от чужбина, е равен на националното спестяване минус местните инвестиции и това не е теория. То важи без значение дали сте либерални или консервативни, популисти или не, кейнсианци или някакви други. Дори Тръмп и уменията му да сключва сделки не могат да променят това, посочва икономистът.

Той обаче заплашва с търговска война заради дефицит, който отразява собствен, американски дисбаланс, подчертава Сакс.

Една държава има дефицит по текущата сметка, ако инвестициите надвишават националното спестяване, а отчита излишък, когато инвестициите са по-малко от националните спестявания. В страните с балансирана текуща сметка може да възникне дефицит при повишаване на инвестициите, спад на спестяванията или комбинация от двете.

Да предположим, че САЩ търгуват с чужди държави, които поддържат протекционистки политики. Ако тези страни либерализират търговските си режими, те ще имат склонност да внасят повече американски стоки, които се конкурират със собствените им индустрии, посочва икономистът. Тогава секторите, които са конкурентоспособни на вноса, ще се свият, ще освободят работници и капитал, което ще увеличи производството в експортните сектори. Това на свой ред ще доведе до повишаване на износа, което пък ще се отрази и на приходите от чуждестранна валута, които плащат по-високата сметка за внос.

Да предположим и обратното – че САЩ наложат нови бариери пред вноса заради дефицита по текущата сметка. Тези бариери биха привлекли работници и капитали в сектори, които допреди това са се конкурирали с вноса, но не и към експортно ориентирани сектори. Това като цяло няма да промени търговския баланс на САЩ, но има потенциал да занижи националния доход и жизнения стандарт, според Сакс.

Търговският дефицит би могъл да падне, ако бариерите за вноса са под формата на търговски данъци, които да намалят бюджетния дефицит, като увеличат държавните спестявания. Този ефект може да се осъществи през бюджета, а не чрез търговската политика сама по себе си, пише той.

Няма конкретна причина намаляването на бариерите пред външната търговия или увеличаването на търговските бариери в САЩ да окаже ефект върху спестяванията и инвестициите на САЩ и следователно върху салдото по текущата сметка на страната. За да намали дефицита си по текущата сметка САЩ трябва да спестяват повече или да инвестират по-малко.

Не е трудно да се разбере защо САЩ имат хронични дефицити по текущата сметка. Американският национален темп на спестяване - сумата на частните спестявания плюс правителствените спестявания, измерени като дял от брутния национален доход (БНД), се понижава значително през последните 30 години. По-голямата част от този спад се дължи на забавянето на правителствените спестявания.

Текущите разходи на правителството надвишават приходите – в момента разликата е около 2% от брутния национален доход, изчислява Сакс. Според него това не е изненадващо и проблемът е основно на федерално ниво. Всеки президент, откакто Роналд Рейгън обеща намаляване на данъците за средната класа и други данъчни облекчения, подкопава приходите и оставя федералния бюджет в хроничен дефицит. Демократичните президенти подкрепят предполагаемия кейнсиански "стимул" за намаляване на данъците, докато републиканците защитават предполагаемите си ефекти от "предлагането".

И двете партии обаче на практика практикуват популизъм в американски стил, като многократно намалиха данъците, увеличиха държавния дълг (той се удвоява от 35% от БВП през 2007 г. до 74% от БВП в края на 2015%) и като цяло обвиняват някой друг за бавния икономически растеж, който обаче се дължи на ниските темпове на спестявания и инвестиции. Сега е ред на Китай и Германия да попаднат под удара на американските лидери.

Търговските и бюджетни дисбаланси в Америка може скоро да станат още по-лоши, ако Тръмп и републиканците от Конгреса поемат курс към намаляване на федералните данъци. Това би било злощастна фискална политика, но може би популярна в краткосрочен план преди икономическата сметка да трябва да се плати. При по-голям бюджетен дефицит американският дефицит по текущата сметка също ще се покачи - точно както стана, когато данъчните съкращения на Рейгън увеличиха рязко федералния бюджетен дефицит в началото на 80-те години на ХХ век, припомня Сакс.

Можем да си представим, че нарастващият търговски дефицит ще доведе до още по-странни твърдения на Тръмп и неговите служители. Американците не трябва да си позволяват да се заблуждават. Императорът няма дрехи, нито вносни, нито местни. И очевидно няма и компетентни икономически съветници, заключава икономистът.