Когато през късната есен на 2013 г. Коичи Мията трябваше да представи финансовите резултати за полугодието на голямата японска банка Sumitomo Mitsui, той нямаше основания да бъде спокоен. И то не заради самите резултати. Печалбата на ръководената от него банка е с 53% по-висока, отколкото преди година. Но пресконференцията на Мията бе помрачена по друг повод – подобно на много други банки и неговата е давала пари на заем на японската мафия – Якудза (Yakuza).
Групата има особено широк обхват върху японския финансов сектор, а през 2013 г. и най-голямата японска банка – Mizuho Financial Group, попадна в центъра на вниманието, когато стана ясно, че е дала заеми за над 2 млн. долара на членове на Якудза. Citibank също бе санкционирана от японските регулаторни органи, след като бе установено, че компанията има корупционни сделки с Якудза.
Тези афери още веднъж олицетворяват колко голямо е влиянието на организираната престъпност в Япония. И големи японски концерни са обвинявани са връзка с мафията. Куниаки Нозое, председател на Борда на директорите на Fujitsu трябваше да подаде оставка през есента на 2009 г., защото бе обвинен за връзки с мафиотите. Преди няколко години оставка хвърли и правосъдният министър Кейшу Танака – пак по същата причина.
С традиции и ритуали, датиращи още от времето на самураите, японската мафия, позната още като Якудза, отдавна е обект на много легенди, които включват истории за престъпници и професионални бойци, следващи стриктен етичен кодекс. Днес групата се смята за една от най-силните и страховити организации в света, а незаконната ѝ дейност включва както контрабанда на оръжия и трафик на жени, така и проституция, наркотици и дори манипулиране на фондовите пазари в Япония.
Често престъпната дейност на Якудза обаче е добре прикрита зад абсолютна законна дейност – от одиторски фирми до компании в развлекателната индустрия. Самите Якудза са регулирани, но реално не са извън закона. Те имат офиси, визитки и дори списания, издавани от техни фенове.
Якудза са проникнали в банки, големи корпорации и борсови търгуващи компании. С разрастването на японската икономика организираните престъпни групи разширяват дейността си и се отдръпват от събирането на краткосрочни дългове и сводничеството към по-печеливши дейности като изнудвания, измами на фондовите борси и съмнителни сделки с недвижими имоти. Те са натрупали милиони долари чрез законни бизнеси като търговия на фондовите пазари или чрез управление на ресторанти в Хонолулу, Париж и Буенос Айрес. Преди петнадесетина години се оказва, че един от членовете на престъпната мрежа притежава един милион акции на Japan Airlines. Група гангстери пък основават собствена банка в Калифорния.
Според данни на полицията само в Токио Якудза имат повече от 800 фиктивни компании. Сред тях са инвестиционни и одиторски фирми, строителни компании и дори магазини за сладкиши. В много отношения гангстерите на Якудза са типичните бизнесмени. Докато не изкарат оръжията си.
Мафията трупа огромни средства всяка година чрез корпоративно изнудване, познато като sokaiya. При тази практика лица купуват малък брой дялове на компанията, за да си гарантират участие на срещите на акционерите. В подготовка за срещата те се опитват да съберат колкото се може повече „мръсотия“ за организацията и представителите ѝ, като тайни любовници, укриване на данъци, опасни условия на работа и замърсяване на околната среда. Следва заплаха за разкриване на информацията пред акционерите, при което повечето мениджъри се съгласяват да заплатят определена сума, за да запазят реномето си.
Интересното тук е, че всичко се случва с изключителна вежливост. Заплахите се правят по заобиколен начин. Обикновено Якудза организират събитие – турнир по голф или конкурс за красота, и продават изключително надценени билети на жертвите си. Цел на атаките са ставали някои от най-големите компании в Япония. Един от рекетьорите дори лежи осем месеца в затвора, след като се насочва към изпълнителни директори в Mitsubishi заради незаконни наемни плащания на ваканционните им домове.
Якудза притежават паркинги и неразработена земя и имат участие в толкова много покупки на земя, чиято стойност е спаднала след икономическия балон, че американските компании, които купуват японска земя имат договори с клаузи, анулиращи сделките, ако бъде открито някакво участие на Якудза в тях.
При една от най-разпространените практики за придобиването на недвижими имоти Якудза обикновено набелязват жилищен блок, който искат да закупят, окупират или съборят, а след това тормозят наемателите, за да ги накарат да напуснат. Без средства от наеми собствениците са принудени да продадат сградата на Якудза или поставени лица под пазарната ѝ стойност. След това в много случаи сградата веднага бива ремонтирана и продадена за бърза печалба.
Често всичко започва още на етап строителство. Японската строителна индустрия се оценява на 30 трлн. йени (362 млрд. долара). В полицейско разследване на 3000 строителни компании от преди няколко години се оказва, че само за една година 34% от тях са били подложени на тормоз от Якудза, които са искали от тях плащания или участие в бизнесите им, за да не срещнат проблеми в работата си.
Организираните престъпни групи са учудващо силни и в сферата на развлекателния бизнес. Преди 4 години телевизионният водещ и комик Шинсуке Шимада, известен като американският Джей Лено, бе уволнен от агенцията си, след като стана ясно, че има силни връзки с лидерите на Якудза Yamaguchi-gumi. Той обаче не е единственият. За Рикия Ясоука, една от най-популярните японски филмови звезди, също се твърди, че е бивш член на организираните престъпни групи и е присъствал и пял на рождения ден на бившия „кръстник“ на развлекателния бизнес Тадамаса Гото. Някои агенции за таланти, като изключително популярната и силна Burning Productions, са признати от полицията за фиктивни компании на организираната престъпност още от 2007 г.
Нещата за Якудза обаче вече не са толкова розови. През 2011 г. бяха приети закони, свързани с организираната престъпност, които направиха Япония доста по-неприветливо място за всички, обвързани с мафията. Законите са различни в обхвата си, но като цяло всички те криминализират споделянето на печалба с Якудза и дават право на властите да обявят всяка компания, която е обвързана с подобна дейност. Банките вече трябва да включват в споразуменията си клаузи, свързани с организираната престъпност, според които всеки, който иска да открие нова банкова сметка, трябва да заяви, че не принадлежи към криминална група. Законите са създадени, за да смажат фиктивните компании и съвместните дружества, които предоставят все по-големи приходи на организираната престъпност.
А за капак дойде и вътрешната битка в организацията, която доведе до разцепването на Yamaguchi-gumi, една от групите Якудза, която управлява всички останали.