И Бокова, и Георгиева може да станат жертва на международното политиканстване

В пространна статия американското списание Politico анализира шансовете на генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова и на заместник-председателя на Европейската комисия Кристалина Георгиева в надпреварата за поста на генерален секретар на ООН. Изданието отбелязва, че в тази отворена за много претенденти надпревара, в краткия списък на вероятни кандидати на почти всеки съставител на подобен списък и на всеки оценител на кандидатите подадат именно тези две жени. Проблемът е, че те идват от една и съща страна, допълва изданието. Нито Бокова, нито Георгиева са говорили открито за своите амбиции за ООН, припомня Politico.

Според процеса за номинация на кандидатите правителството на България трябва да издигне кандидат за поста на генерален секретар в началото на следващата година. Който и да избере правителството, той може да падне жертва на международното политиканстване. Така например ако България издигне кандидатурата на Георгиева и Москва си помисли, че Вашингтон е повлиял на избора, то Русия може да наклони подкрепата си за друг кандидат. Същото е в сила и за Вашингтон, ако Бокова получи подкрепа пред Георгиева и Вашингтон възприеме това като начин да се угоди на Москва, коментира изданието. 

Българска социологическа агенция по-рано тази година тества привлекателността на тези две жени в България, като в това допитване Георгиева беше начело. Нейните поддръжници припомнят, че тя се харесва много на Виктория Нюланд, помощник държавния секретар на САЩ по европейските и евразийските въпроси, както и на Робърт Зелик, бившия шеф на Световната банка. Заради връзките и с настоящото правителство, източници казват, че Георгиева, която преди това беше еврокомисар по хуманитарните въпроси, е по-вероятно да получи одобрение. Но това не спира Бокова, която започна агресивна неофициална пиар кампания, за да рекламира кандидатурата си. Бившият американски посланик в ООН Бил Ричардсън и бившият полски президент Александър Квашневски подкрепиха Бокова по-рано този месец на проява на ЮНЕСКО в София.

Politico припомня, че началният изстрел на надпреварата за поста генерален секретар на ООН беше даден преди две седмици, когато до всички национални правителства беше изпратено писмо с призив те да номинират кандидат. Има много кандидати, които не са българи, в това число и бившият австралийски премиер Кевин Ръд, бившата новозеландска премиерка Хелън Кларк и хърватската външна министърка Весна Пушич. Очаква се те да водят силна кампания за водещия пост в ООН. Но в крайна сметка Съветът за сигурност на ООН ще предложи само едно име на кандидат на 193-те членове на Общото събрание на ООН, което те да одобрят или да отхвърлят. Което означава, че държащите право на вето страни, по-специално САЩ и Русия, имат извънредно голяма власт над този избор. Големият въпрос е дали Москва и Вашингтон подкрепят двете кандидатки, казва Ричард Гоуан от Европейския съвет за международни отношения, цитиран от Politico. Предвид нарастващото искане за жена начело на ООН и предвид, че Русия настоява за източноевропеец на водещия пост, България - една страна със само 7-милионно население и с най-ниския БВП на глава от населението в ЕС - изглежда неочаквано добре позиционирана в тази надпревара, посочва изданието.

Politico припомня, че и Бокова, и Георгиева говорят руски и имат дългогодишна връзка с Русия. Георгиева е работила за Световната банка почти 20 години, в това число и за период начело на руския й офис, а Бокова е дъщеря на известен български комунист и е завършила един от елитните московски университети. Според Гоуан много хора злобно намекват, че тъй като Бокова идва от добре известно комунистическо семейство, тя трябва да е кандидатът на Москва. Но Бокова ще трябва да отговаря на повече въпроси, свързани със семейството й, докато в случая с Георгиева никой не знае дали нейната история с Русия работи срещу нея или е в нейна полза, казва Гоуан.

Според български източник репутацията на Георгиева като неидеологичен технократ я прави приемлива за руснаците, които дадоха сигнал, че няма да й наложат вето, допълва списанието. Онези, които следят надпреварата, казват, че е трудно да се прецени колко силно руснаците подкрепят Бокова, но допълват, че нейните връзки с тази страна я правят техен предпочитан кандидат, посочва изданието. То напомня, че Бокова и руският президент Владимир Путин се срещнаха в началото на декември в Санкт Петербург и всеки от тях каза добри думи за другия. Говорител на руското представителство в ООН обаче отказа да коментира въпроса и единствената официална позиция на Русия засега е, че тя иска източноевропеец на поста на генерален секретар.

Списанието напомня и изказването българския президент Росен Плевнелиев, направено през септември пред Общото събрание на ООН, че е време жена от Източна Европа да поеме най-висшия пост в ООН. Но изданието допълва, че досега българското правителство е било предпазливо кого да номинира, бидейки изправено пред това да избира между две известни личности, отговарящи и на двете условия, споменати от президента (жена и от Източна Европа).

Списанието припомня, че и двете българки миналия месец са били в Ню Йорк и във Вашингтон за срещи с висши представители на ООН, посланици и служители на световната организация. В последните седмици Георгиева се срещна с китайския, британския и френския посланик в ООН, според източник от ООН. Бокова се среща пък с посланика на Франция и със заместник- посланика на Великобритания.

Споменавайки Бокова обаче Politico припомня един проблем с нея и със САЩ. Бокова беше начело на ЮНЕСКО, когато палестинската автономия стана неин член, нещо което обиди американския Конгрес и принуди администрацията на президента Барак Обама да спре финансирането за организацията.

БТА