Хеликоптерните пари - безплатен обяд или опасен експеримент?

600 понижения на лихвените проценти и изкупуване на активи на стойност 12 трлн. долара – в годините след финансовата криза тези мерки така и не успяха да стимулират достатъчно инфлацията, поради което централните банки може да прибегнат до още по-нетрадиционен подход, пише Bloomberg.

Ключът към изхода от дефлацията може да се крие в директно финансирани правителствени стимули или т.нар. хеликоптерни пари, както е формулирано предложението от 1969 г. на нобеловия лауреат Милтън Фрийдман.

Икономистите от инвестиционните банки Citigroup, HSBC и Commerzbank публикуваха доклади по темата през последните две седмици, а хедж фонд миниджърът Рей Далиo заяви, че вижда потенциал в нея. Представители на Европейската централна банка вече обсъждат идеята, която президентът на институцията Марио Драги нарече „много интересна концепция“. 

„Не знаем със сигурност дали хеликоптерните пари ще бъдат следващият сребърен куршум, но темата вече получава доста повече внимание“, казва Гейбриъл Стийн, икономист в Oxford Economics в Лондон.

Теорията, която не е била изпробвана в съвременна голяма икономика – на практика представлява сливане на паричните и фискални политики, които поотделно вече губят сила, обяснява Bloomberg. Затруднените правителства продават краткосрочни облигации директно на централните си банки в замяна на „свежи пари“, които след това се инжектират в икономиката чрез данъчни облекчения или разходни програма. Прескачат се банките – традиционните и в момента затруднени посредници.

Идеята е директно да се насърчат разходите и инвестициите, а не да се влияе на доходността по облигациите и на пазарните нагласи. На централните банки ще бъде спестена отговорността да създават ръст на икономиката и цените.

В реч през 2002 г. бившият председател на Федералния резерв на САЩ Бен Бернанке заяви, че хеликоптерните пари почти сигурно ще бъдат ефективен стимул за потреблението и съответно за цените.

Дебатът беше подновен, след като в голяма част от света редица мерки така и не успяха да насърчат инфлацията. Изчисления на Bank of America показаха, че към февруари тази година централните банки по света са понижили лихвените проценти 637 пъти и са похарчили 12,3 трилиона долара за изкупуване на активи. Освен това се оказва, че 489 милиона души живеят в държави, където има отрицателни лихви.

Критиците на хеликоптерните пари твърдят, че те биха довели до ваймаркса хиперинфлация и раздут публичен дълг. Освен това те предупреждават, че независимостта и надеждността на централните банки може да пострадат, както и че политиката може да се окаже контрапродуктивна, ако домакинствата решат да спестяват. 

Управителят на германската централна банка Бундесбанк вече заяви, че „хеликоптерните пари ще отворят огромни дупки в счетоводните баланси на регулаторите, а накрая сметката ще трябва да се плаща от правителствата и данъкоплатците“.

Пред хеликоптерните пари има и законови пречки. ЕЦБ няма право да финансира държавите, а и няма партньор под формата на единно финансово министерство. Фед пък има ограничения в активите, които може да изкупува, посочва Bloomberg.

“Хеликоптерните пари са прости, лесни за прилагане и за някои те предлагат най-близкото нещо до безплатен обяд”, казва Стивън Кинг, главен икономически съветник в HSBC. “Ако звучи прекалено добре, за да е истина, то това е защото е наистина добре”, допълва той.

И все пак е възможно дебатът да остане на академично ниво. В САЩ цените започват да се покачват, а Международният валутен фонд все още прогнозира, че инфлацията в развитите икономики ще се ускори до 1,7% следващата година.

„Не мисля, че хеликоптерните пари биха били въведени скоро“, казва Юън Камерън-Уат, главен инвестиционен стратег в BlackRock. “Първо трябва да има значителен икономически спад и допълнително понижение на очакванията за инфлацията”, посочва той.

Джонатан Лойнс от Capital Economics пък подчертава, че дори и да има влошаване на икономическата ситуация, централните банки вече са демонстрирали готовност да прибегнат до идеи, които по-рано са били отхвърляни. „Ясният урок от последните години беше, че на пръв поглед невъобразими политики, които преди са съществували само на теория и в учебниците по история, могат да станат реалност, ако необичайните икономически обстоятелства се задържат достатъчно дълго“, казва Лойнс.