FT: Америка сега е опасна страна

Твърдението, че Америка е "заплаха за световния мир", е главна тема на руската и иранската пропаганда от много години. За вярващите в западния съюз е болезнено да признаят, че има известна истина в това. При Доналд Тръмп Америка изглежда като опасна страна, пише британският журналист Гидиън Рахман от в. Financial Times.

През изминалата седмица г-н Тръмп си позволи рискована политика на ръба на война със Северна Корея, отправи смътни заплахи за военна акция във Венецуела и флиртуваше с привържениците на идеята за превъзходството на бялата раса в страната. Той предлага точно обратното на стабилно, предвидимо и спокойно лидерство, което американските съюзници търсят у Вашингтон.

Придобилите веднага лоша слава заплахи на Тръмп, че Северна Корея рискува "огън и жупел" от една "готова за стрелба" Америка, по същество бяха безотговорни. Дори заплахата да е била блъф, тя поставя доверието в Америка на карта и рискува да доведе до ескалация от режима на Ким Чен-ун, който заплашва да изстреля ракети до американската територия Гуам.

Още по-тревожното е, че правителството на Тръмп се заиграва открито с идеята за превантивен удар срещу Северна Корея, като настоява, че ако Ким се сдобие с ядрено оръжие, няма да може да бъде възпрян. Но ако Америка можеше да разчита на възпиране, за да се справи с ядрените заплахи от Русия на Сталин и Китай на Мао - тя със сигурност може да направи същото и със Северна Корея на Ким. Всички предишни президенти отхвърляха идеята за превантивни удари по държави с ядрени оръжия - по понятни причини.

Международната криза, която Тръмп подклажда, все по-трудно може да се отдели от вътрешните проблеми, притиснали неговото управление. Разследването от бившия директор на ФБР Робърт Мълър за руска намеса в изборите в САЩ се доближава все повече до вътрешното обкръжение на президента. Конгресът е блокиран и Белият дом се е превърнал във въртележка от уволнения и интриги.

А сега се появи политическо насилие по улиците - бели расисти и неонацисти нападнаха и дори убиха протестиращи в Шарлотсвил, а президентът излезе с уклончиви и двусмислени изявления от голф клуба си.

Опасното е, че тези различни кризи ще се слеят и ще изкушат един изпаднал в затруднения президент да се опита да използва международен конфликт, за да се измъкне от вътрешните проблеми. Тази седмица спорният президентски помощник Себастиан Горка използва кризата със Северна Корея, за да притисне вътрешните критици на Тръмп да отстъпят, заявявайки пред Fox News: "По време на кубинската ракетна криза ние застанахме зад Кенеди. Това е криза, аналогична с кубинската. Трябва да сме заедно."

Заиграването от г-н Горка с идеята, че заплахата от война може да накара американците да се сплотят около президента, трябва да разтревожи всеки с усет за историята. Правителствата, които се сблъскват с вътрешни кризи, често са по-склонни към авантюризъм в чужбина.

Например германското правителство, което вкара Европа в Първата световна война, се чувстваше силно застрашено от вътрешни политически врагове. В деня, в който войната избухна, един екзалтиран кайзер обаче се обърна към тълпата: "Не признавам повече никакви партии или сдружения; днес всички ние сме германски братя." Или както се изрази тази седмица г-н Горка: "Това са моменти, когато трябва да се обединим като нация."

Лидери под сериозен вътрешен натиск е по-вероятно също така да се държат нерационално. По време на кризата "Уотъргейт" членове на кабинета на Ричард Никсън казаха на военните да се допитат тях, преди да се подчинят на президентска заповед за ядрен удар. За нещастие, не е ясно дали който и да е служител в САЩ - сега или тогава - има правото да отмени заповед на президента, ако той реши да предприеме ядрена атака.

Външни наблюдатели остават с надеждата, че "зрелите" в администрацията на Тръмп ще успеят по някакъв начин да се справят с президента. Но поне публично съпротивата срещу заплахите за война от Тръмп е забележимо слаба както в Конгреса, така и в администрацията.

Ейч Ар Макмастър, президентският съветник по въпросите на националната сигурност, защити дрънкането на оръжие от Тръмп по националната телевизия. Междувременно самият генерал Макмастър е под натиск от бялото националистическо крило сред привържениците на президента, които го критикуват за уволняването на техни съюзници от Съвета за национална сигурност.

Със задълбочаването на севернокорейската криза миналата седмица хаштагът "Уволнете Макмастър" стана на мода в Twitter, след като националистите се опитаха да предизвикат уволнение на новооткрития им враг в Белия дом. Това е точно обратното на атмосферата, която трябва да цари в Белия дом в момент на надвиснала потенциална ядрена конфронтация в Тихия океан.

Онези, които се надяват, че "задкулисието" в Америка ще усмири Тръмп - или дори ще предизвика неговата оставка - вероятно се самозалъгват. Изхвърлянето му от поста остава изключително трудна задача и рискува да провокира още по-голяма радикализация и във вътрешен план, и във водената от САЩ външна политика.

И последната притеснителна мисъл е, че появата на Тръмп все повече изглежда като симптом на по-широка криза в американското общество, която няма да изчезне дори когато Тръмп опразни Овалния кабинет.

Влошаващият се жизнен стандарт за много от обикновените американци и демографските промени, които заплашват да превърнат белите американци от мнозинство в малцинство, помогнаха за появата на групата гневни избиратели, гласували за Тръмп. Комбинирайте този социален и икономически фон с една политическа култура, която почита оръжията и военните, и ще получите формулата за страна, чийто отговор на международни кризи все по-често е "готова за стрелба".

(БТА)

Вижте и видео коментар на Гидиън Рахман от Financial Times: