Фалшивите новини и тяхното влияние върху общественото мнение

Навършва се една година от „случая Лиза“, припомня Deutsche Welle. Този случай е типичен пример, който илюстрира до какво може да доведат фалшивите новини.

Точно преди една година в Берлин тръгна слух, че едно 13-годишно момиче, руска германка (наследници на германците, заселили се в Русия по времето на Екатерина II Велика - б.р) е изчезнало. Лиза е отвлечена и изнасилена от бежанец от арабски произход, твърдяха слуховете.

Тогава и руските медии започнаха да наливат масло в огъня. Те окачествиха „случая Лиза“ като пример за провал на германските власти, които са решили да потулят случая.

Разгневени руски германци излязоха на улиците. Те бяха подкрепени от десни радикали и от симпатизанти на "Алтернатива за Германия" (AfD). Чуваха се скандирания „Меркел трябва да си върви!“.

Берлинската полиция не искаше и не можеше да даде повече детайли по случая с нея, а обвиненията бяха, че полицията иска да защитава само бежанците, за да не се нанасят щети върху имиджа на канцлера Ангела Меркел толкова скоро след събитията в новогодишната нощ в Кьолн. Това бе съобщено в руски медии, които са главният източник на новини за много руски германци.

Подобна бе и реакцията на руския министър на външните работи Сергей Лавров. Ясно е, че "нашето момиче" не е изчезнало доброволно за 30 часа, заяви той на конференция в Москва. „Надявам се, че миграционните проблеми няма да доведат до опит за политически коректно лакиране на действителността с определени вътрешнополитически цели, това би било неправилно“, добави той, цитиран от Lenta.ru.

От DW допълват, че не е ясно дали по-това време Лавров вече е бил наясно, че това е фалшива новина.

Според министъра на външните работи на Германия Франк-Валтер Щайнмайер нещата са ясни. Той реагира по необичайно остър начин на изказването на руския си колега. Според Щайнмайер „случаят Лиза“ се използва като политическа пропаганда, с цел постигане на определени цели. 

През 2015 г., когато бе разгарът на бежанската криза също се появяваха най-различни фалшиви новини. Бежанци откраднали козичка от германски парк и я изяли. В Бавария пък раздавали на бежанците ваучери за публичен дом - за удовлетворяване на сексуалния нагон. Другаде в Южна Германия бежанци изнасилили едно момиче, пък в Швеция отвлекли и пребили едно момченце.

Бежанците в Росток получавали по 1004 евро на ръка всеки месец, а живущите в социални жилища във Виена били задължени да си затварят прозорците, когато готвят свинско.

Истината е съвсем различна - снимката на пребитото шведско момченце показва британско момиче, нахапано от куче. Ваучерите за публичен дом са просто артикул от магазин за майтапчийски подаръци, което личи още от пръв поглед, понеже службата, която уж ги издава, изобщо не съществува. Новините за изнасиленото момиче, за парите на ръка и за откраднатата козичка не са истина.

Не липсваха и лъжи, пуснати от хора, които помагат на бежанците. Един доброволец пусна в мрежата фалшивата новина за сирийски бежанец, починал от изтощение на опашката пред социалната служба. И все пак най-активни в разпространяването на измислици са десните популисти, твърди блогърът Мартин Фукс, който от години се занимава с лъжливите постинги в мрежата.

2016 г. бе изпълнена с най-различни фалшиви новини и тролски действия. Професорът по комуникации Карстен Райнеман е на мнение, че фалшивите новини представляват заплаха за демокрацията.

Фалшиви новини оказаха влияние върху изборите за президент в САЩ и дори можеха да доведат до ядрена война между Пакистан и Израел. В една фалшива новина се твърдеше, че Израел ще нанесе ядрен удар по Пакистан, ако тя изпрати войници в Сирия. Министърът на отбраната на Пакистан Хавая Асиф взе това за истина и заплаши Израел с отмъщение.

„Израел забравя, че Пакистан също е ядрена сила“, публикува в социалната мрежа Twitter той.

Дни след атентата в Берлин, в социалната мрежа Facebook се появиха множество фалшиви новини. В една от тях се твърдеше, че предполагаема терористична клетка планира да извърши нови атентати в берлински търговски центрове.

Точно преди Бъдни вечер тя започна да се разпространява с бясна скорост. Нейният автор бе открит и срещу него са повдигнати обвинения за нарушаване на обществения ред и го грозят до 5 години затвор.

Тези новини оказаха силни последици в САЩ. Преди президентската кампания се разпространяваха най-различни про-Тръмп и анти-Хилъри новини. „Новината“, че папата е дал благословията си на Тръмп беше споделена 960 000 пъти във Facebook. В друга се твърдеше, че Хилари Клинтън е платила 62 млн. долара на Бионсе и Джей Зи, за да се появят на нейн митинг в щата Кливланд.

Всички тези „новини“ бяха ретуитвани от сина на Доналд Тръмп Ерик, от ръководителя на предизборната му кампания Кори Левандовски и от стратега от Републиканската партия Келън Конуей . Дали това бе направено заради незнание, наивност или от цинизъм е трудно да се каже. Причините за доверието на американците в подобни новини са много.

Като главна обаче може да се посочи недоверието им в „мейнстрийм“ медиите. Според американското National Public Radio (NPR) доверието в медиите е на най-ниските равнища в историята на страната. Едва 32% от анкетираната са посочили, че доверието им е „високо“ или „на средни равнища“. Сред симпатизантите на Републиканската партия този процент е 14(а през миналата година е бил цели 32%).

Правителството на Меркел е взело насериозно заплахата от кибератаки, целящи да окажат влияние върху германската политика и че ще се противопоставят на фалшивите новини, пише Bloomberg. В края на миналата година дори се появи информация, че германското министерство на вътрешните работи иска да създаде „Център за защита“ от фалшивите новини.

Това предложение на германското министерство бе посрещнато със смесени чувства. IT експертите се страхуват, че приемането на подобни закони или инициативи е заплаха за свободата на словото. Генералният директор на германския съюз на технологичните фирми Bitkom Бернхард Роледер смята, че подобен център ще представлява едно „чудовище на цензурата“.

От Spiegel изразяват мнение, че десните популисти ще обвинят правителството, че то иска да окаже натиск върху неудобната информация и мнения. Сред критиците на такъв проект са и Съюзът на германските журналисти (DJV) и политикът от Зелените Волкер Бек.

„Една демокрация не толерира „Министерство на истината“(по романа на Джордж Оруел "1984" - б.р)”, заяви по този въпрос Бек.

Много политици, сред които и председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер призоваха за подобни действия. Facebook също са решени да вземат мерки.

Може да се направи извод, че учените считат, че тези новини са проблем, политиците искат да се вземат законови мерки срещу тях, а хората считат, че това би било цензура.

Проблемът с фалшивите новини съществува. Но как трябва да бъде решен той? Налагането на закони, определено няма да се понравят на свободомислещите хора. Те определено ще дадат повече власт на репресивните институции, които преспокойно ще превишават правата си или ще има своеволия. Отнемането на права в името на сигурността е стратегия, която исторически винаги се е проваляла.