Една Европа, но два различни свята

Първоначално се чуха думи на съчувствие. Варшава, Прага и другите столици в Централна и Източна Европа изразиха своя потрес от атентатите. "Всички ценности, които съставят фундамента за изграждането на нашата общност, се рушат", заяви полският правителствен ръководител Беата Шидло. Тя беше видимо разтърсена, но това като че ли не беше последната ѝ дума.

И действително, само 24 часа по-късно тя обяви, че не вижда възможност за прием на бежанци в Полша. До края на март в Полша трябваше при това да пристигнат първите 100 сирийци, а до края на годината да бъдат приети общо 400. През 2015 година предишното правителство се задължи да приеме 11 500 бежанци, а новото увери Берлин, че ще се придържа към поетите ангажименти, пише в анализ за Deutsche Welle Розалия Романец.

Експертите окачествяват сегашния заден ход на полското правителство като липса на солидарност. „При скромния брой от 400 бежанци в годината, не може да има опасения от възникването на паралелни общества. Това, че Полша толкова бързо даде на заден ход, показва по-скоро, че правителството използва атентатите като предтекст", казва Кай-Олаф Ланг от фондацията „Наука и политика" в Берлин.

В Източна Европа всичко е по-различно

Полша не е изключение, защото "източноевропейците виждат в терористичните нападения в Брюксел потвърждение на убеждението си, че има връзка между миграцията, бежанците и терористичнота опасност", казва експертът. А реакциите от всички страни от Вишеградската четворка само потвърждават негото мнение. Унгарският външен министър заяви, че терористичната заплаха се е увеличила поради неконтролираната нелегална миграция. В официалната декларация на партията ФИДЕС се казва, че "сега Европа плаща за своята политика с живота на своите граждани".

"Подобни изявления са вътрешнополитически сигнал, но същевременно и сигнал по посока Берлин. От самото начало Унгария наблягаше в бежанския дебат на политиката за сигурност в бежанския дебат и сега се чувства повече от права", казва Якоб Вьоленщайн от фондация Konrad Adenauer в Берлин. Според експерта, правителствата в региона подминават факта, че няма никаква връзка между бежанците и атентатите в Брюксел, тъй като и тримата атентатори са родени в Белгия.

В Чехия и Словакия също не правят разлика между бежанци и терористи. както и в България. Българският премиер Бойко Борисов само наля масло в огъня, като заяви че "няма как да интегрираме терористи". "Европа плаща милиарди за тези хора. Не е честно те да ни удрят в сърцето", заяви Борисов. Острата реакция от България може да се обясни и с факта, че страната има известен опит с ислямския терор. През лятото на 2012 година ливански атентатор-самоубиец се взриви в туристически автобус с изрaeлски граждани на летището в Бургас. При атентата загинаха седем души, а над 30 бяха ранени.

Вътрешнополитически сигнали

Заради това България, която всъщност иска да бъде приета в Шенгенското пространство, въведе тотален граничен контрол и увеличи значително полицейското присъствие. Другите държави почти нямат подобен опит и броят на бежанците в тях е обозрим. Въпреки това в страните от Централна и Източна Европа незабавно бяха въведени редица мерки за сигурност. Унгария и Чехия повишиха степента на сигурност. Прага засили полицейското присъствие около атомните си централи и мобилизира армията за тяхната охрана. По летищата, гарите и метростанциите в Полша, Румъния и Словакия също има засилено полицейско присъствие. Постове са разположени и пред дипломатическите представителства.

С тези мерки правителствата в Централна и Източна Европа отправят вътрешнополитически сигнал и той гласи: "Ето, вижте, държавата се грижи за сигурността на гражданите си! "Мнозина в региона си представят, че могат да решат проблема на национално равнище, но това е нереалистично. При подобни теми преходът между външна и вътрешна политика винаги е бил много лесен", казва Якоб Вьоленщайн от фондация "Конрад Аденауер".
Два свята

„Източноевропейските реакции произлизат от два противоположни наратива", смята Кай-Олаф Ланг. "Западноевропейците искат да запазят отвореното си общество и не желаят да предприемат масирани мерки за сигурност под диктата на терористите. Дори са готови да поемат известен риск за сигурността", казва той. В Източна Европа пък се прави всичко възможно, за да не пристигат повече бежанци и мигранти.

Тамошните правителства са твърдо убедени в своята правота. Още повече, че имат зад гърба си достатъчно граждани, които са скептично настроени по бежанския въпрос. Тези настроения отчетливо се проявяват и в социалните мрежи. А и в парламентите, както например в Словакия, където преди няколко дена в парламента за първи път влязоха и 14 дясноекстремистки депутати. И новият-стар премиер Фицо, известен с неприязънта си към мюсюлманските мигранти, иска да постави нови акценти в дебата за бежанската криза. От началото на юли 2016 година Словакия поема ротационното председателство на ЕС.