Часове делят Финландия от експеримента "Безусловен базов доход"

Финландия възнамерява да провери дали евентуалният безусловен базов доход (ББД) може да опрости социалната система на страната и да доведе до това повече безработни да намерят работа.

2000 случайно избрани безработни във Финландия ще получават от януари вместо своето обезщетение за безработица по 560 евро на месец, без каквито и да е условия. Парите няма да подлежат на данъчно облагане и няма да има каквато и да е финансова санкция, ако получаващите ги печелят и допълнително. Този тест на национално ниво ще направи от Финландия първата страна в света, която ще изплаща безусловен базов доход, казва пред DPA Марюка Турунен от финландския държавен Институт за социална сигурност Kela, който ще проведе експеримента.

„Опитните зайчета“ ще научат малко преди Нова година, че са част от теста. Те не могат да се откажат от експеримента. Всички те са лица на възраст между 25 и 58 години, които са получавали през ноември 2016 г. обезщетения или някаква финансова подкрепа за безработица.

Голямата надежда зад експеримента е, че хората ще бъдат мотивирани от теста да потърсят работа. Много от получаващите социални помощи не приемат работни места на непълно работно време, защото след данъчно облагане ще получават чисто по-малко пари, казва Турунен. Основният базов доход няма да се облага, дори ако получаващите го си докарват по още 4000 евро на месец допълнително. „Ние смятаме, че всичко това би могло да бъде голям стимул хората да приемат поне едно работно място на непълно работно време", казва ръководителката на проекта. 

В допълнение се очаква базовият доход да спомогне за намаляване на бюрокрацията. В момента безработните финландци трябва постоянно да попълват формуляри и да подават заявления. Това не е нужно при получаване на безусловния базов доход.

„Той също така ще даде на хората финансова сигурност", казва Турунен. „Можете да бъдете сигурни, че парите ще са навреме по сметките им. Това, което ще правят с тях, си е тяхна работа“. Властите не възнамеряват да наблюдават действията на субектите, защото това би могло да се отрази на резултата от теста.

Очаква се експериментът първоначално да продължи две години. Kela има намерение да го разшири след първата една година с още повече получатели. Но средствата все още не са одобрени от правителството.

Критиците на схемата твърдят, че тя може да представлява пречка за хората, които искат да си намерят работа. Въпреки това обаче тъй като все повече и повече работни места в много индустрии са автоматизирани, други твърдят, че универсалният базов доход ще бъде необходим, ако просто в даден момент няма да има налични достатъчно работни места, пише и Deutsche Welle.

Финландия не е сама в опита си да намери решение. На референдум по-рано през тази година швейцарската общественост категорично отхвърли подобна универсална политика на доходите, при която се предлагаше месечното изплащане на 2500 швейцарски франка (2300 евро).

Въпреки това подобни идеи има в редица други страни, като Холандия, Кения и Индия.

В канадската провинция Онтарио също за 2017 г. се планира пилотна програма за универсален основен доход. Този експеримент се основава на проектодокумент за бюджета, написан от бившия консервативен сенатор Хю Сийгъл, който подчертава необходимостта да се "генерира доказателствена база за разработване на политики без пристрастие или предварително определен извод“.

Сийгъл предлага тригодишна програма, според която на получателите ще бъдат изплатени по 1 320 канадски долара (930 евро) на месец, или 1 820 канадски долара (1280 евро) за хора с увреждания.

С експеримента трябва да се установи дали „безусловен базов доход може да надгради успехите, които са били постигнати чрез политиката на минимална работна заплата и по-високите обезщетения за деца, и да предложи по-голяма стабилност и предвидима подкрепа за днешния динамичен пазар на труда". Пилотната програма е част от по-широкообхватен пакет от мерки, с които следва да се създадат по-хуманни условия в канадската провинция. 

Темата за въвеждането на безусловен базов доход е широко дискутирана и в България. Според повечето критици, сред които и икономистът Стоян Панчев, подобен вид подпомагане изкривява стимулите за работа – големи групи от населението ще бъдат насърчавани да не работят, а да чакат управляващите да се грижат за тях. 

Трябва да се отчете и цената на това преразпределение. Въвеждането на ББД, или на минимална работна заплата от например 800 лв., ще доведе до затварянето на всички малки хотели и магазини, което означава огромна безработица. Бизнесът освен това ще си изнесе производството – в ЕС или извън него, смята Божидар Данев от БСК. 

Безусловният базов доход ще гарантира регрес, заяви по-рано през 2016 г. и бившият социален министър Христина Христова в предаването Денят ON AIR по телевизия Bulgaria ON AIR. “Дават се доводи, че този метод ще донесе социална справедливост. Идеята е, че има достатъчно средства, за да се раздадат поравно на обществото, да не изпадат хората в лишения и да се развият обществените услуги, защото гражданите ще са платежоспособни и ще употребяват всякакви услуги с парите си", обяснява Христова същината на идеята.