Цената на управлението на Хилари Клинтън

Във вторник американците ще се насочат към урните, изправяйки се пред вот, който според милиони ще бъде най-лошият им избор за президент в живота им, коментира Wall Street Journal. Или Доналд Тръмп, или Хилари Клинтън ще бъде следващият президент на САЩ, но какво ще се случи, ако тя спечели поста?

Цената на нейното президентство е по-лесна за определяне, отколкото на това на Тръмп. Клинтън вероятно ще продължи прогресивната посока на президента Барак Обама към социална сигурност и регулаторна държава от френски тип. По почти всеки въпрос от вътрешно естество тя възприема програмата на Обама и продължава наляво.

Клинтън иска по-високи данъци, по-голям бюджет за помощи, който вече е непосилен, повече субсидии и ценови контрол по ObamaCare (здравната реформа на Барак Обама - бел. ред.), повече регулации върху всякакъв вид бизнес, повече ограничения върху политическото слово, повече прилагане на либерални културни ценности в училища и църкви.

Най-високата цена за това ще бъде още изгубени години с бавен икономически растеж. Американската икономика не се е разширявала с 3% годишно от 2005 г. насам, като обяснението на икономическите съветници на Клинтън е, че Америка не може да се разраства по-бързо, а несигурността при всички случаи е най-големият проблем. По-голямо разпределение на доходите е техният патентован лек.

Но както виждаме от възхода на нативизма и протекционзма, цената на бавния растеж е разяждаща, продължава изданието. Доходите без промяна водят до по-голямо социално напрежение и политически вражди. Борбата за разделяне на по-малко парче торта ще стане още по-грозна в страната, която преди бе свикнала с все повече възможности. Представете си изборите през 2020 г. след още 4 години на растеж от 1%.

Някои републиканци смятат, че Клинтън ще бъде по-склонна да води преговори с тях, отколкото Обама. Това е ниска летва за сравнение, а по времето на тазгодишната кампания тя не е хвърлила нито едно политическа маслинова клонка към републиканците. Нито една. Сегашната ѝ програма може би означава, че реалните ѝ убеждения се насочват обратно към дните ѝ на активист, преди провалът на HillaryCare (реформа в здравния сектор – бел. ред.) да я накара да се оцвети в някои нови демократични цветове. През 2017 г. със сигурност сенаторите Елизабет Уорън и Бърни Сандърс ще я дърпат наляво.

Ограниченията върху Клинтън от съдилищата също ще бъдат по-малко. Обама преправи по-голямата част от федералните апелативни съдилища, а същото е на ръба да се случи и във Върховния съд. Победа на Клинтън означава доминиране на прогресивни съдии в продължение на поне едно поколение. Това би означавало повече възможности за злоупотреба с регулации, характерна за втория мандат на Обама, и почти никакви шансове да се блокират политики като тези за имиграцията или борбата с климатичните промени, пише WSJ.

Най-голямото предимство на Клинтън пред Тръмп е във външната политика, където тя показва по-голямо внимание към ролята на Америка в поддържането на глобалния ред. Понякога тя е показвала по-агресивни инстинкти от Обама, но и е признавала най-лошите си грешки: оценката, че не е преценила правилно Владимир Путин, ядрената сделка с Иран, изтеглянето от Ирак през 2011 г. и изоставянето на Либия, след като Европа и САЩ свалиха Муамар Кадафи.

Дори ако тя иска да съживи лидерската роля на САЩ в чужбина обаче, въпросът е какви средства ще използва. Разширяването на помощите и по-високите данъци, искани от нея, ще свият икономическия растеж и бюджетното пространство, нужно за финансиране на повече разходи за отбрана.

Дебнейки зад всичко това, както видяхме през последните седмици, е познатият модел на скандал, подхранен от увлечението ѝ към потайност и политическа параноя. Както журналистът Карл Бърнщайн отбелязва, тя споделя „манията за врагове“ на Ричард Никсън. Тя се е заобиколила с поддръжници като Сидни Блументал и Дейвид Брок, които подхранват инстинкта ѝ към отлагане на отговори и атаки, допълва изданието.

Най-удивителното откритие в кампанията през 2016 г. е, че нито тя, нито съпругът ѝ са научили нещо от етическите травми от 90-те години. Вместо това те продължиха с познатата си структура на услуги срещу пари чрез Фондация Клинтън.

Хилари Клинтън взе изненадващото решение да използва личен имейл сървър за официалната си кореспонденция, за да заобиколи федералните закони. Но когато това беше разкрито, вместо да признае грешката си и да представи цялата информация, тя и свитата ѝ продължават да се съпротивляват, да отклоняват темата и да заблуждават. С поведението си през изминалата година Клинтън потвърди най-лошите нападки, които критиците отправят срещу нея.

Някои твърдят, че корупцията на Клинтън е допустима, тъй като тя е просто насочена към печелене и запазване на политическата власт. Това подценява колко много смесването на публичния пост на Клинтън с личните ѝ изгоди разрушава доверието към честното правителство. Това захранва левия наратив, според който бизнесът е просто още една ръка на държавата, а по този начин се намалява подкрепата за свободната търговия, пише WSJ.

Всичко това значи, че ако тя наистина спечели изборите, начинът, по който е постигната нейната победа, ще се отрази негативно върху възможността ѝ да управлява. Вместо да спечели политически мандат, тя избра да унищожи Тръмп лично. Тя ще се изправи пред Конгрес, който иска да я разследва от първия ѝ ден, и избиратели, които са силно поляризирани и не ѝ вярват. Инстинктът ѝ ще бъде да отиде повече вляво, за да получи политическа подкрепа, правейки компромиса с републиканците в Конгреса още по-труден.

Оптимистично настроени сме, пише WSJ, както всички други към устойчивостта на американската демокрация. Още четири години на агресивно прогресивно управление обаче ще засилят още повече федералния Левиатан и то сред повече страни на икономиката и обществения живот. Пространството за частен бизнес и неполитически посреднически социални институции ще се свие.

Аргументът в нейна подкрепа пред Тръмп е, че тя е по-познат член на елита и избирането ѝ е много по-малък скок в неизвестното, особено по отношение на външната политика. Аргументът срещу нея е всичко, което знаем за политическата ѝ история.

Всичко за изборите в САЩ следете тук