Цената на конфликтите в Близкия изток

През тази седмица, докато основните световни лидери са в Ню Йорк за участие в работата на Общото събрание на ООН, пред очите ни текат безкрайни картини на градове, опустошени от войната в Близкия изток и Северна Африка, както и на масово преселение на хора, търсещи защитено място и възможности за оцеляване. Над 20 млн. души от този район са напуснали домовете си, а към тях трябва да се прибавят и 10 млн. бежанци. Това е безпрецедентна катастрофа след края на Втората световна война. Трудно е да си направи сметка колко огромна е човешката цена на тези конфликти, пише в свой коментар за Huffington Post Кристин Лагард, управляващ директор на Международния валутен фонд.

Икономическите последици също са значителни. Голяма част от производствения капитал в зоните на конфликт бе унищожена, загубите на лични богатства и приходи са огромни, а човешкият капитал се влошава заради липсата на работа и образование.

Когато тези конфликти приключат, от Международния валутен фонд (МВФ) и от международната общност ще бъде поискано да дадат своя принос във възстановяването на икономиките. Така че ние разгледахме по-подробно икономическите проблеми, които тези конфликти пораждат, както и възможностите, които предлагат на ръководителите, за да управляват възстановяването в периода след конфликтите.

Лагард цитира три важни заключения от изследване на служби на МВФ, което бе публикувано днес, 18 септември.

Първо, икономическата цена на конфликтите е значителна. Освен трагичната загуба на човешки животи и материалните разрушения, войната и вътрешните битки в страни като Ирак, Либия, Сирия и Йемен повишиха и без това вече високото равнище на бедността и безработицата; така тези страни станаха още по-уязвими, заличавайки постигнатия преди това напредък в развитието за цяло поколение. В Сирия, например, процентът на децата, които не ходят на училище, достигна 52 % през 2013 година, а продължителността на живота намаля от 76 на 56 години. 

Конфликтите ускориха инфлацията, влошавайки състоянието на бюджета и финансите, доведоха до тежки рецесии и отслабиха институциите. В Сирия, например, след четири години на ожесточени сражения, брутният вътрешен продукт (БВП) е по-малко от половината от стойността му през 2010 година, преди конфликта. В същото време инфлацията е скочила с близо 300 % през май 2015-а (последния месец, за който имаме данни). В Йемен само през 2015 година БВП се е свил с 25 до 35 %. Тези цифри са главозамайващи. Конфликтите оставят дълбоки следи. Според наши изчисления, дори при годишен растеж, който е относително висок (4,5 %), на Сирия ще й бъдат необходими над 20 години, за да възстанови обема на БВП от 2010 година.

Конфликтите излизат извън националните граници. Те имат сериозно отражение върху съседните страни като Йордания, Ливан, Тунис и Турция, както и в по-отдалечени райони. Тези страни са изправени пред трудности в различни степени при приемането на притока от бежанци, но и пред отслабване на доверието, сигурността и социалната сплотеност. Всички това оказва натиск върху качеството на институциите и способността им да правят необходимите икономически реформи.

Второ, подходящите мерки могат да ограничат непосредствените последици от един конфликт:

- да се запазят икономическите институции. Опитът показва, че по време на война е от основно значение гарантирането на приемствеността на административните институции - на бюджетните агенции и централната банка, защото се осигуряват жизнени услуги за населението. Те изплащат заплатите, предоставят здравните и още други услуги.

- да бъдат определени приоритетите на разходите. Конфликтите изострят бюджетното напрежение. Разходите по сигурността и отбраната нарастват, а в същото време приходите рязко намаляват. При тези условия е необходимо да се изгради йерархия на разходите, за да могат да продължат да се предоставят основни услуги, като подслон и да се защитят най-уязвимите.

- да се гарантира макроикономическата стабилност. Бюджетните и външните дисбаланси нарастват по време на конфликти и централните банки се стремят да играят по-голяма роля при финансирането на държавите и икономическата активност, както това стана в Йемен и Либия. Има вероятност при ускоряването на темпа на инфлация и произтичащия от това спад на валутните резерви да се наложи използването на нетрадиционни механизми и на административни мерки, за да се запази, в известна степен, макроикономическият контрол.

Трето, външните партньори, сред които е и МВФ, трябва всички заедно да помагат на страните да се справят с конфликтите и впоследствие да преодолеят последиците им. От първостепенно значение е да се намали човешкото страдания и да бъдат удовлетворени неотложните потребности на жертвите на конфликтите.

МВФ има голям принос в тези усилия като прогнозира например разходите за приемането на бежанците и средствата за сигурност в програмите ни за Ирак, Йордания и Тунис. Освен това Фондът представя консултантски услуги и стъпки за укрепване на възможностите на целия регион.

Ние се надяваме да издействаме допълнителна подкрепа от спонсори за страните, които приемат бежанци, пише още Лагард. На конференция в подкрепа на Сирия и региона, която се състоя в Лондон през февруари, донорите се ангажираха да финансират хуманитарните дейности и програми за развитие на стойност 5,9 милиарда долара и 5,5 милиарда долара съответно за 2016-а и за периода 2017-20 година. Дори всички тези обещания да бъдат изпълните, сумата няма да бъде достатъчна, имайки предвид мащаба на кризата. Между другото всички тези финансирания би трябвало да бъда под формата на дарения и заеми с облекчени условия на изплащане, за да се намали финансовото бреме на страните бенефициентки.

В по-дългосрочна перспектива приоритетът е да се увеличи правителствената помощ, за да бъдат възстановени инфраструктурите и институциите, а по-общо да се засили икономическата и социалната устойчивост на целия район.

В това отношения МВФ е готов също да предложи помощта си с арсенал от макроикономически механизми и опит, натрупан през многото години на работа в зони по света, които се възстановяват от конфликт.

Международната общност носи отговорността да помогне на страните от региона да се справят със ситуацията. Ние сме готови да изпълним ролята си.

БТА