Финансовите пазари - казино с безплатни закуски?

Какво би казал днес Джулиан Робъртсън от Tiger Investments, който инвестираше срещу надуващия се дотком балон и загуби милиарди през 1999 г.?

„Вече не разбирам пазара”,  предава се той тогава, като всъщност греши, което ще стане ясно след година-две.
По-скоро не уцелва „тайминга”. Лошите инвестиции и опасната спекула тогава са очевидни не само за него. Трудното обаче е да се стои отстрани, докато другите „правят пари”, а ако се участва — да се прецени кога да се излезе, без да е драматично късно.

Пазарът вече не е пазар и затова е по-труден за разбиране.

Пример: Марио Драги, гуверньорът на ЕЦБ, намалява лихвата по депозитите при ЕЦБ до 0,3 на сто, удължава програмата за количествени улеснения (покупки на активи от пазара с новосъздадени пари). А вместо еврото да спадне — някой печата трилиони от него и прави номиналните лихви все по-отрицателни, — последствието е… ръст за еврото с 4% спрямо американските пари? 

Логиката: инвеститорите са „очаквали” повече.

Пристрастяване е точното определение на това, което виждаме днес — към нова и нова парична база, към изтриване на рисковата премия, към всемогъщо силен купувач — винаги и по всяко време. Това не е пазар. Не е и точно казино, защото там никой не се залъгва, че „играта” на крупието е именно ти да загубиш, докато тук всичко се прави за общото благо, инвестиционно доверие и стимулиране на съвкупното търсене…

Ако продължим с аналогията за казиното , близките до ФЕД и ЕЦБ играчи, например, като инвестиционни банки и първични дилъри на ДЦК-та, по подразбиране винаги получават първи хубавите карти.

Те са и големият печеливш от поемателството по сделките за рекордната сума на сливания и придобивания в човешката история, с приходи в размер на 21 млрд. долара за индустрията по тази линия през тази година.
Те първи купуват с новосъзданата парична база активи при ниските цени, могат да разчитат, че ще има кой да ги спаси, ако не могат да продадат тези активи. Наличието на т. нар. „Greenspan-Bernanke-Yellen- Draghi put”– купувач на високи нива в случай на спад на пазара — устройва именно тях и неизбежно стои на екрана на съзнанието им при вземане на инвестиционно решение и избор на стратегия.

Огледалце, огледалце…

Днес форекс, фондовият, облигационните, дериватният пазар са букмейкърска къща.
Не толкова за това коя компания ще предложи по-добър продукт (не, че добрите играчи не следят и това), коя ще увеличи приходите или намали оперативни разходи, или коя страна ще има по-голям излишък по търговския баланс…
А за това с колко ФЕД ще вдигне лихвата, няма ли да я вдига, изтълкувани ли са правилно думите на Йелън, какво означават „сигналите” в пресконференцията на Драги.

Тъжно. И опасно.

В известен смисъл е безумно някой да е срещу социализма на централното планиране на броя на панталоните и москвичите и да е „за” това един играч днес да планира и определя най-важния пазарен сигнал — лихвения процент — или да таргетира инфлацията или цените на финансовите инструменти, обезпечени с ипотеки..

Финансов социализъм

Мизес, например, пише, че наличието на капиталов пазар е разликата между пазарното и плановото стопанство. Неманипулираният. Защото е очевидно, че и капиталовият пазар може да се контролира централно с аналогичните ефекти от централното планиране и контролирането на реалната икономика - свръхпредлагане или недостиг, лоши инвестиции и инвестиционна слепота. Пример имаме очеваден в последните дни с „кръвопролиетието”, на което сме свидетели при високодохнодните фондове, инвестиращи в корпоративен рисков дълг.

В новите условия  на нулеви лихви, отрицателна номинална доходност и трилиони, излети на пазарите,  фонд мениджъри и трейдъри са принудени да се държат като герои от Оруелов роман.

„Лошите новини за икономиката са добри”, разбирай „ФЕД, ЯЦБ или ЕЦБ ще печата”, а стойността на активите се повишава.

„Добрите новини - ръст в производителността или поръчките на дребно  - са лоши”, тоест, предполагат вдигане на лихвата и „охлаждане” на икономиката, събиране на уискито от бармана, спадове на финансовите пазари.
Дори и да си наясно с положението - нито знаеш кога ще свърши всичко, нито можеш да го защитиш пред инвеститорите в фонда ти, които виждат как се справя „конкуренцията” и искат резултати. Или участваш, или не си в „бизнеса”. Не е само до „алчност”.

Поведението на ЕЦБ

Super Мario&Co. правят същото, каквото правеха и Грийнспан, и Бернанке, каквото прави сега Йелън, която козметично вдигна лихвата, но размерът на 4,5 триолионния баланс е непокътнат и реинвестиран в „правилните” активи.

ЕЦБ купува активи от пазара, а най-рисковите играчи, купуващи дълга на най-неблагоразумните правителства , са и най-големите печеливши.

Инвестиционният гигант в книжа с фискирана доходност PIMCO е основен инвеститор в гръцки дълг, който предоставяше доходност от 22% по средства на тази година, а друг основен играч на пазара, BlackRock, точи зъби на Португалия с нейните 3,7% по 30-годишните държавни ценни книги. При номинална отрицателна доходност как да не участваш, особено ако Драги те пази с “базуката си”?

Да не се лъжем. Рецептата в Еврозоната не се различава по същество си от тази в САЩ, а в детайлите. Естествено, изкривяванията ще се съпоставими, за което впрочем постоянно бият камбаната и Шойбле, и Вайдман, че и Трише — последният с по-мек уклон, разбира се, но така, че да няма съмнение, че е напълно наясно за последствията.

ФЕД знае какво прави, там са умните глави

“ФЕД знае какво прави, там са мъдреците и не може всеки да коментира най-подготвените хора“. Това е чест упрек и издава склонност към величаеното на “властимащите” като всезнаещи и отговорни полубогове. Е, те пропускат по някоя друга икономическа Голяма Депресия-Рецесия-Колапс, но като цяло ги разбират нещата.

Пропускът

ФЕД (а и другите “активни” централни банки) използва забавящи се индикатори. И разчита на армията от няколко хиляди доктора по икономика, които следят финансовите пазари и реалния сектор, правят модели и хипотези, на базата на което дават препоръки и пишат доклади за състоянието на американската икономиката и нужната лихвена политика. В новите екзалтирано турбулентни реалности обаче, създадени именно от ФЕД, макропроменливите се оказват неработещи за разбирането на бизнес-цикъла и неговата динамика.

Безработицата, например, е такъв индикатор. Тя може да е 5% в началото на кризата и 25% в нейния край, тоест в началото на оздравяването… Трябва ли ФЕД да “охлажда” при 5% в този контекст, или не?

Финансовите пазари са толкова откъснати и поразиите там може да са толкова сериозни, че техните симптоми в реалната икономика да се проявят едва по-късно. След вече натрупаните грешни реални инвестиции въз основа на паралелната нестабилна вселена, чрез която се финансират те.

За да се разбере какво следва за реалната икономиката днес, много по-релевантно би било да се наблюдават пазара на сливания и придобивания, ръста на спреда между високо и нискорискови облигации, процента на неплатежоспособност по восокодоходния дълг.

Оказва се, ако вземем 2006-та за отправна точка (началото на предходната криза), че в подобна „екстравагантна реалност” информацията за отделните сегменти на финансовите пазари и правилното им тълкуване, ще ни кажат много повече за състоянието и на реалната икономика, която неизбежно зависи от здравето на парично-кредитната система.

По онова време, например, пазарът на „subrime” ипотеките и базираните на тях деривати бе много по-добър ориентир за това какво се задава, отколкото „традиционните” макроикономически индикатори.

В този смисъл, вече инвестиционно погледнато, бичият пазар на акциите в някакъв смисъл проспива случващо от вече от година на рисковия сегмент на пазара на корпоративен дълг — един от основните източници на финансиране на рекордните в човешката история сделки за сливания и придобивания, обратни изкупувания и дългови придобивания.

Финал

Изкуствено евтиният кредит след 2008г. насам заля финансовите пазари, като те се откъснаха от нуждите на реалната икономика, за която следва да са трансмисия — от спестителите, от една страна, към предприемачите/инвеститори в реалната икономика, от друга.

Най-негативният ефект от т. нар. “евтини пари” не е толкова, че подхрани свръхоптимизма, а че обърква относителните цени — кое, как и защо поскъпва и дали има въобще фундамент да поскъпва с оглед на икономическата реалност. Дори да не виждаме потребителската инфлация, счупеният компас на финансовите пазари и погрешно насоченият инвестиционен ресурс засягат абсолютно всички.

Кузман Илиев е пазарен анализатор, автор и водещ на Boom & Bust по Bloomberg TV Bulgaria и коментатор в Денят ON AIR. 

Повече по темата - тук!