Джанет Йелън, президентът на Управлението за федерален резерв (ФЕД) на САЩ, определи дългоочакваното повишаване на лихвените проценти като израз на доверие към американската икономика. Толкова ли е крехко положението, че една икономика за 18 трилиона долара се нуждае да й бъде ударено едно рамо? Изглежда, че е така.
Възможно е да си спомняте лихвите отпреди - високи равнища от 4, 5 или дори 6 %. През 2008 година те изчезнаха изведнъж заедно с просперитета, след това спаднаха в САЩ до нулата. В континентална Европа, където сега лихвите преминават на отрицателна територия, нулата изглежда почти лихварска, пише в свой цитиран от БТА анализ за Financial Times Джеймс Грант.
Лесно е да забрави човек, че лихвените проценти са цени или не, главно инструменти от контролния панел на една дяволска парична политика. Сами по себе си те осигуряват баланс между предлагането и търсенето на спестявания. Лихвените проценти измерват финансовия риск и определят височината на препятствията пред инвестициите. Те отразяват също така времевите предпочитания. Колко ще платите за обещанието на един бъдещ дивидент? Можете ли да занесете днес в банката чек с дивидент? Вероятно, не.
Пазарът разкрива реалните лихвени проценти. Сурогатите са налагани от централните банки. ФЕД определя един основен лихвен процент (който повиши на 16 декември от 0 до 0,25 пункта). Той влияе на другите. С движението на основния лихвен процент се движат, в една или друга степен, и цените на къщите, облигациите, автомобилите, петролните платформи и корпорациите.
Слушайки централните банкери, човек би могъл да предположи, че свръхниските лихвени проценти имат тонизиращо действие. Те са по-скоро опиат. Замъгляват преценката на неблагоразумните кредитори и разсейват безпокойствата на изпадналите в затруднено положение длъжници.
Необикновено ниските цени на кредитирането едновременно ускоряват и забавят. Те изместват потреблението напред във времето, но фалитът на фирми идва по-късно. Стимулират продажбите на коли днес за сметка на продажбите в бъдеще. И украсяват данните на фалиращи компании, като удължават платежоспособността на длъжниците, които, само с няколко завивания на кредитните болтове, ще бъдат неспособни да плащат на кредиторите си.
На кого или на какво трябва да благодари Детройт за 18-те милиона коли и камиони, продавани годишно? След повишаването на лихвените проценти говорител на General Motors бе цитиран да казва, че заслугата е на жизнената американска икономика. Възможно е той да е споменал ФЕД. Падежът на средностатистическия кредит за автомобил не може да е по-далеч във времето от 67 месеца. На равнище от 4,11% цената на старомодния, 48-месечен заем за кола, рядко е била по-евтина.
Компанията Rent-a-Center, която продава стоки за трайно потребление по планове за разсрочено плащане на вноски от типа "наеми, за да притежаваш", заяви неотдавна, че вината за по-ниските от очакваните печалби носят "по-високите равнища на потребителските дългове и високорисковите дългове за автомобили - два фактора, които се отразяват на способността (на потребителите) да плащат задълженията си навреме."
Защитниците на манипулираните лихвени проценти твърдят, че суматохата, съпътстваща облигациите "боклуци" - рязко спадащи цени, осребрявания от взаимни фондове при тежки загуби - е резултат от катастрофата с петрола. Истинската новина, казват те, е почти безупречното представяне на американските банки. Апологетите не преувеличават резултатите в последно време. Те по-скоро ги тълкуват погрешно.
Банките са печално чисти. През третото тримесечие на годината делът на необслужваните кредити е бил на най-ниското си равнище от началото на Голямата рецесия. Банките отчитат, че в някои портфейли по същество няма отписвания - нещо, неестествено близко до съвършенството.
От 30 септември няма нито едно отписване на заем за строителство или развитие при кредитна база от 266,1 милиарда долара. Лошите кредити от тази група, която е сигурен кандидат за проблеми при икономически спадове, достигнаха пик по време на кризата от 8%. Когато кредитополучателите не фалират, има две възможни обяснения. Първо, ние сме се пренесли в една удивителна нова епоха. Второ, ние продължаваме да живеем в стария, добре познат свят, в който загубите на кредити излизат на повърхността, когато лихвите се повишават и бизнес активността отслабне. Изпълнените с надежда предпочитат първия вариант, а натрупалите опит - втория.
ФЕД вдига лихвените проценти в края на една изтощителна бизнес експанзия. В началото на последния цикъл на повишаване на лихвите, през 2004 година, увеличението на брутния вътрешен продукт (БВП) бе 3%. През двата цикъла на затягане преди него, през 1994 и 1999 година икономическият растеж надхвърляше 4%. Тези дни, нарастването на БВП се задъхва на равнище от 2%. Икономиката на по-голямата част от останалия свят расте още по-бавно.
ФЕД пропусна задаването на Голямата рецесия, защото не обърна внимание на бедствието, връхлитащо финансовия сектор. Без съмнение американската централна банка няма да допусне отново същата грешка. Каква друга ще направи вместо това?
Предвид факта, че е бюрократична структура, ФЕД ще се заблуди, като няма да забележи проблемите, за които носи вина. Годините на парична импровизация - количествено облекчаване и непрестанно говорене ("предварителни указания") плюс нулевите лихвени проценти - изкривиха структурата и темповете на американския бизнес.
С повишаването на лихвите продажбите на коли ще намалеят. Когато условията за отпускане
на кредити станат по-строги, латентно фалиралите длъжници ще започнат да подават един след друг искове за съдебна защита от своите кредитори. Това е по-добре от приумицата лихвените проценти да бъдат понижени обратно до нула.
Заслужава си да бъде отбелязано, че решението за повишаване на лихвите не е срещнало записано несъгласие по време на заседанието на комитета на ФЕД по паричната политика. "Ако то е очевидно", гласи един афоризъм на Wall Street, "очевидно е погрешно".
Повече по темата - тук!
преди 8 години Не си разбрал точно - не става дума за икономиката, а за печалбите. При висока инфлация има възможност печалбите да се концентрират в определени ключови групи чрез финансовата система. Това се опитват от десет години да спасят банкерите, а не икономиката. За нея на никой не му пука вече, както и за демокрацията ;) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Чета и се чудя да се смея ли да плача ли? Значи за да има икономика трябва да се дават пари.Големи пари. А тези които не искат да си дават парите да им се начислява данък за това, че не са излапали и спестили! Взимайте дългове, така се стимулира икономиката. Нулеви лихви и отрицателни за взелите заеми щото те стимулират потреблението, ерго икономиката! Баси ПРОСТОТИЯТА! Всеки трябва да си плаща за гяволъка и да си прави сметката! Трябва да има РЕНТАБИЛНОСТ, т.е. не да правиш нещо щото някой дава безплатно ресурс, а щото има голяма вероятност да успееш и да спечелиш или ако не спечелиш то да се издължиш. Банките не са институции за нуждаещи се. И както някой казва, заема е за богатите, а не за да си купиш нова кола или да идеш на екскурзия до Дубай за сметка на бъдещи доходи. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Чета и се чудя да се смея ли да плача ли? Значи за да има икономика трябва да се дават пари.Големи пари. А тези които не искат да си дават парите да им се начислява данък за това, че не са излапали и спестили! Взимайте дългове, така се стимулира икономиката. Нулеви лихви и отрицателни за взелите заеми щото те стимулират потреблението, ерго икономиката! Баси ПРОСТОТИЯТА! Всеки трябва да си плаща за гяволъка и да си прави сметката! Трябва да има РЕНТАБИЛНОСТ, т.е. не да правиш нещо щото някой дава безплатно ресурс, а щото има голяма вероятност да успееш и да спечелиш или ако не спечелиш то да се издължиш. Банките не са институции за нуждаещи се. И както някой казва, заема е за богатите, а не за да си купиш нова кола или да идеш на екскурзия до Дубай за сметка на бъдещи доходи. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Не се притеснявай. Причината за сегашните лошотии е сгрешена парична система. С преустановяване на конкретна държавна грешка ще се прекратят и сегашните регресивни стопански процеси. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Хванаха се в собствените си мрежи и сами доказаха ,че системата не работи Крайното търсене - растежа се стимулира по два начина :1) кредитиране и Йон Хелевиг, от финландската консултантска компания Awara Group обясни - https://alterinformation.wordpress.com/2015/04/04/98419591/ ,и Елън Браун,Президент на Публичния Банков Институт(САЩ) за държ.банки - http://***.courtfool.info/bg_A_tale_of_two_monetary_systems.htm2) начин за растеж е разпределение защото ''през периода между 1979 г. и 2007 г. доходите на средните 60% са се покачили с по-малко от 40% докато инфлацията е била 186%.'' - http://ekipbg.com/kak-centralnite-banki-prichinyavat/тоест при намаляване на покупателната способност няма растеж но банкстерите го знаеха и искаха да стимулират растежа с кредитиране и затова се хванаха сами в мрежите си и доказаха ,че системата не работи отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Най-после някой да каже, че "Царят е гол". Никой от проблемите от 2008 г. не беше разрешен, дори беше увеличен. Може би 2016 г. ще е повторение на 2008г. на стероиди. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Хубава статия, която напипва най-големия проблем - играта с времето, прехвърлянето на дълговете напред, търкалянето им като снежна топка, с надеждата че от небето ще дойде спасение. Усещам дълбоко замислен план, целяща да хвърли западния свят в един нов феодализъм, крепящ се не на меч и кръст, а на дългове и надежда за печалба, в който "игрите на глада" ще са просто документален филм ;) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Решенито на проблема е по - малко работни часове за повече хора за същитите пари. Технологиите не са ви виновни. Ако не бяха технологиите сега всички щяхте да сте на полето и копаете на ръка вместо да се занимавате с нещо което по ви - харесва. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Задава се следващата криза на свръх производството. Всеки иска да произвежда с ниска себестойност, но активните потребителите все повече ще намаляват. Средната класа изчезва.Безработицата ще е проблем навсякъде с напредването на новите технологии. отговор Сигнализирай за неуместен коментар