Преди изборите за президент доверието към българските институции остава ниско

Преди изборите за президент доверието към основните институции в България остава ниско: парламент - 8%, главен прокурор - 10%, правителство - 16%, президент - 21%. В зависимост от силата на кандидатурите и доминиращите теми в кампанията, тази криза на доверие може да доведе до протестен вот или до апатия и слаба активност. Това са изводите от регулярното тримесечно проучване на агенция Алфа Рисърч, проведено в периода 9-15 септември сред 1026 пълнолетни жители на страната, информира агенцията.

Фокусът върху президентската институция, която не е обвързана с текущите задачи на изпълнителната власт, дава шанс на българите да погледнат на предстоящите избори и през призмата на големите теми пред страната ни, смятат социолозите.

Те сравняват тревогите на българите отпреди 10 години, непосредствено преди президентските избори от 2006 г., и сегашната ситуация. За едно десетилетие външнополитическата среда изглежда коренно променена и много по-тревожна за българите, казват авторите на проучването.

57% от гражданите с право на глас заявяват готовност да гласуват на президентските избори, а 51% - на референдума, който ще се проведе заедно с тях.

Доверие в правителството и министрите

Преди едно десетилетие външнополитическите тревоги са били доста по-слаби и фрагментирани -  международна организирана престъпност (41%), глобални епидемии (36%), климатични промени (35%), а днес са главният източник на напрежение у хората.

Притокът на бежанци (61%) и рискът от тероризъм (64%) се открояват като водещи, като изпреварват дори текущите вътрешно-политически проблеми.

Показателна за тревожността е оценката на обществото за политиката на правителството към бежанците: най-голяма част (43%) очакват повече твърдост в отстояване на позициите ни, срещу 20 на сто, които подкрепят квотите и мерките за интеграция.

За периода от 2006 г. досега показните убийства и голямата престъпност, възприемани тогава като най-сериозна заплаха, са отстъпили значително по-назад в класацията. Други няколко проблема обаче остават във фокуса на вниманието.

Корупцията, например, е „замръзнала“ на място – и днес, и преди десет години 59% са притеснени от нея. Най-голяма част от българите (41%) споделят, че въпреки липсата на промяна в материалното им положение през последните години живеят по-спокойно. Но нереализираните очаквания за по-бърз подем след приемането на България в ЕС, поставят икономическото (49%) и демографско (49%) развитие сред топ заплахите във вътрешно-политически аспект.

Струпването на множество проблеми, които са различни по своята същност и респективно, по начини и възможности за разрешаване, изостря вниманието на хората. В комбинация с предстоящите президентски избори тази ситуация поляризира общественото мнение по редица въпроси.

За последните три месеца одобрението за работата на кабинета спада леко от 18% до 16%, а в оценките за дейността на премиера се увеличава поляризацията - нарастват и положителните (33%), и отрицателните (40%) мнения.

Сред министрите вицепремиерът Томислав Дончев и регионалният министър Лиляна Павлова продължават да се открояват като отличниците на кабинета. Позитивен тренд през периода регистрират спортният министър Красен Кралев, транспортният Ивайло Московски, енергийният Теменужка Петкова. Негативен тред е отчетен за министрите на културата Вежди Рашидов и на икономиката Божидар Лукарски.

Както показват и предишните проучвания, хората имат силни очаквания към няколко министри с тежки и нуждаещи се от реформи ресори – образование, сигурност, правосъдие, здравеопазване. Сблъсъкът на множество разнопосочни интереси в тези сфери генерира противоречиво отношение и по-остра критика към дейността на образователния министър Меглена Кунева, вътрешния Румяна Бъчварова, здравния Петър Москов, правосъдния Екатерина Захариева.

Доверие в институциите

Доверието в институциите се запазва в рамките на регистрираното в няколко поредни проучвания ниско равнище.

С по-значима подкрепа се ползва президентът Росен Плевнелиев, който приключва мандата с одобрение от 21% и неодобрение от 39%.

Доверието в парламента продължава да е устойчиво ниско (8%). Аналогично е отношението към главния прокурор (10% положителни оценки).

Армия и полиция – две много важни с оглед на актуалната ситуация институции, се ползват с малко по-високо доверие. Армията (28% одобрение срещу 28% неодобрение) остава с относително най-позитивно отношение, но и тя е засегната от тенденцията на поляризация. В мнението за полицията отрицателните оценки (44%) чувствително преобладават над положителните (17%).

Електорални нагласи

Началото на есенния политически сезон се характеризира с малки, но многозначителни промени в рейтинга на политическите лидери. Динамиката отразява най-вече проблемите, които различните части на политическия спектър срещнаха в процеса на номинацията на президентските кандидатури.

Бойко Борисов остава най-одобряваният партиен лидер с 32,6% положителни оценки. Действията му през последния месец увеличават обаче поляризацията в отношението към него, която се изразява в ръст както на позитивните, така и на негативните мнения за лидера на ГЕРБ.

Изключително интересна е ситуацията в ляво. След драмата с номинацията на ген. Румен Радев и разтрогването на предизборния съюз между БСП и АБВ, Първанов бележи нов спад от 2% и така за първи път рейтингът на бившия президент пада до този на председателя на БСП – 18,3% за Първанов, 18,5% за Корнелия Нинова. Новият председател на БСП излиза от скандалите без поражения.

В тази ситуация, като политик с най-висок личен рейтинг в ляво, се очертава Татяна Дончева. Оставайки встрани от раздорите на бившите си съпартийци, тя печели дивиденти и одобрението за нея се покачва до  21,9%.
Сред националистите с най-висока и нарастваща подкрепа се ползва лидерът на ВМРО и кандидат за президент Красимир Каракачанов, който достига 20% одобрение. Доста по-ниски са рейтингите на другите политици в този спектър – 13,4% за Валери Симеонов и 4,5% за Волен Сидеров. 

Формално щастливата развръзка с излъчването на кандидат-президент на Реформаторския блок след месеци мъчителни преговори не е довела до позитиви за нито един от лидерите на блока. Всички те запазват относително ниски равнища на обществено доверие – Меглена Кунева (9,8%), Радан Кънев (7,8%), Николай  Ненчев (7,3%), Божидар Лукарски (5,4%). Тази свита стартова подкрепа  вещае трудна кампания за Трайчо Трайков като кандидат на Блок, по който има доста пукнатини.

В декларираните електорални нагласи няма особена динамика. Трябва да се отбележи и това, че на прага на кандидат-президентската кампания водеща роля ще имат не партийните предпочитания, а способността на кандидатите да печелят доверие, надхвърлящо границите на отделните електорати.

57% от гражданите с право на глас декларират, че ще участват в президентските избори. 51% заявяват готовност да гласуват на референдума, който ще се проведе заедно с тях. Този процент  е само с 2 пункта по-висок от отговорилите положително на същия въпрос месец преди референдума за електронното гласуване през миналата година. Реалната активност тогава беше 39,67%.

Липсата на номинация от страна на най-голямата и управляваща  партия  ГЕРБ прави невъзможно точното отчитане на подкрепата за вече известните претенденти за президентския пост. Конкретното име, което ГЕРБ ще посочи, може да повлияе не само на резултата на собствения му кандидат, но и на разпределението на гласовете между останалите. На този етап и на база настоящото проучване Алфа Рисърч уточнява, че може да се ангажира със следните тенденции по отношение на президентския вот: 

Изходът от кандидат-президентската надпревара със сигурност ще се реши на втори тур;

Конкурентните кандидатури в ляво и съперничеството между  основните формации не намаляват, а увеличават електоралната мобилизация на техните симпатизанти;

Името на кандидата на ГЕРБ има по-малко значение за първи тур на изборите, но може да се окаже решаващо за изхода от втория тур.