Накъде ще избие високото напрежение в българската енергетика?

Разумът изглежда ще надделее, след като електроразпределителните дружества започнаха да връщат „прихванатите” средства, които Националната електрическа компания (НЕК) им дължи, коментира за Investor.bg енергийният експерт проф. Атанас Тасев по повод жалбата на държавната компания за неплатени средства.

В същото време от НЕК обаче отказаха да приемат парите, преведени от EVN, защото в платежното нареждане всъщност е записано, че това е предложение за заем, обясни в специално съобщение държавната компания. Сумите, платени от ЧЕЗ, пък бяха определени като "регулярни плащания".

Така че днес топката е в полето на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), която трябва да реши какви мерки ще предприеме срещу ЕРП-тата. Един от ходовете е отнемането на лиценза на трите дружества.

Атанас Тасев обаче коментира, че в момента сме в казуса – всички са прави, а щета е налице, защото „парите ги няма”. В енергетиката ни е налице тежък системен проблем, който ще бъде в тежест на всяко едно правителство. Нужни са преговори и компромиси и подписване на Национална харта за решаване на кризата, препоръча още експертът. 

„С други думи, нужна е повече икономика, отколкото политика в енергетиката”, категоричен беше той.

Реалностите са такива, че паричните потоци в системата не са достатъчни, за да покрият системния дефицит, чийто размер е 500 млн. лева (част от него са и въпросните 318 млн. лева, за които жалба изпрати НЕК). Отнемането на лицензите и активите на електроразпределителните дружества обаче няма как да възстанови тези суми и подобно действие не решава проблема на енергетиката ни.

Конфронтацията в енергетиката е контрапродуктивна

Прихващането не е незаконна практика, но според юристите е необходимо съгласието на двете страни. Именно тук е нарушението на трите дружества. Във вторник това коментира и председателят на ДКЕВР Боян Боев. Неизплатени средства се изискват чрез регулатора, а не своеволно, обясни той.

Електроразпределителните дружества обаче не могат да покрият липсите, защото паричният поток не е достатъчен. Но за да не бъде разбита енергетиката, никой няма интерес да изпълни заканите си - отнемането на лицензите няма да доведе до възстановяването на средствата.

От своя страна, самите компании решиха да спрат с конфронтациите и започнаха да възстановяват „прихванати средства”. От EVN върнаха 32 млн. лева и признаха, че са си прихванали общо 104 млн. лева. От друга страна обаче, НЕК им дължи 248 млн. лева или 144 млн. лева след "прихващанията". Държавната енергийна компания така или иначе отказа да приеме плащането.

ЧЕЗ възстанови 8 млн. лева и обеща още два транша до края на месеца. От НЕК обаче обясниха, че дружеството традиционно се изплаща по този начин, а сумите са за текущия месец - март. До късно снощи продължи заседанието на ръководството на Енерго – Про и все още не е ясно каква ще е позицията на дружеството.

България не беше готова за ВЕИ

България не беше подготвена за възобновяемите източници  и допусна грешки при реализацията на целите.  Изпълнението на задълженията по европейските директиви трябваше да стане на принципа на пирамидата и на върха да бъдат най-скъпите мощности – фотоволтаиците. Вместо това – основата на пирамидата у нас са именно соларните паркове.

В допълнение между 31 март и 1 юли 2012 година без предварителна заявка са били добавени към 700 мегавата фотоволтаични мощности. По закон тяхната енергия трябва да се изкупува от електроразпределителните дружества и те го направиха, а приходите, събирани от цената на тока, не са достатъчни за покриване на тези задължения.

„Още оттогава тръгват едни 500 млн. лева дефицит в системата”, коментира Атанас Тасев. През есента на 2012 година енергийният регулатор опита да намери частично решение на проблема с въвеждането на такса мощност, на базата на това, че ВЕИ-мощностите са нестабилни играчи в системата.

2015 година – либерализация на пазара

Цената на тока няма как да бъде намалена още – останаха малко резерви по отношение на договорите с някои централи, коментира още Тасев. Според него сериозен проблем пред страната ще постави либерализацията на пазара.

През 2015 година вече няма да има регулиран пазар. У нас конвенционалните мощности (ТЕЦ-ове, АЕЦ „Козлодуй”  и водни централи) и новите мощности (американските централи, когенерации и възобновяеми източници) са почти наравно. По отношение на цената обаче 70% от ценовата тежест се пада на тези „неконвенционални” за икономиката ни мощности.

С други думи, при либерализирането на пазара думата ще има икономическата логика, а тя е такава, че евтината енергия ще свърши бързо при договарянето и на разположение ще бъде по-скъпата.

На този фон Тасев прогнозира, че следващите месеци може да се стигне до плавно повишение на цената на електричеството. "До изборите обаче цената на електричеството няма да бъде променяна", допълни още експертът.