Битката за пет милиона електромера

На регулирания енергиен пазар има около 5 млн. електромера и от 1 януари 2016 г. започва битката за привличането на домакинствата, които ги използват, на свободния пазар на електроенергия. Потребителите ще получат правото, но няма да бъдат задължени да излязат на свободния пазар, където конкуренцията ще е по-добра, а търговията - по-прозрачна. Или поне към това ще се стремят институциите в страната.

Либерализацията не е нещо неизвестно за част от участниците на енергийния пазар у нас. Първата сделка на свободния енергиен пазар беше сключена още през 2004 г. между АЕЦ "Козлодуй" и Аурубис България. От 2007 г. на свободния пазар са всички потребители на средно напрежение.

От 2016 г. се отваря пазара и за потребителите на ниско напрежение - т.е. на битовите потребители и някои малки стопански обекти. И докато небитовите потребители вече имат някакви наблюдения и опит на свободния енергиен пазар, то за бита темата е доста неясна, признават от властта.

В този смисъл и от Министерството на енергетиката, съвместно с енергийния регулатор, Електроенергийния системен оператор (ЕСО), електроразпределителните и електроснабдителните дружества и Българския енергиен холдинг (БЕХ), започнаха информационна кампания за разясняване на ситуацията.

Оказва се обаче, че тя не е пълна, защото все още не са съвсем ясни и всички параметри на либерализацията. По-пълна кампания ще бъде проведена в началото на 2016 г., обеща зам.-министърът на енергетиката Николай Николов по време на закриващата пресконференция от настоящата кампания. Николов подчерта, че целта на освобождаването на пазара е повишаване на конкуренцията, което в крайна сметка ще даде на потребителите по-добро качество на услугата и оптимизация на разходите.

Излизането на пазара на битовите потребители ще стане поетапно и ще започне от 1 април, но тъй като ще бъде право, а не задължение, няма да има краен срок за това, обясниха от Министерството на енергетиката. "Такава е и препоръката на Световната банка", посочи зам.-министърът Жечо Станков.

Още неясноти

Един от най-неясните моменти при либерализацията на енергийния пазар е как ще бъдат компенсирани производителите, които имат сключени договори по преференциални цени. Основно това са ВЕИ-мощностите, когенерациите и двете американски централи в Маришкия басейн - AES Гълъбово и КонтурГлобал.

Институциите очакват възможни решения на проблема да предложи Световната банка, с която БЕХ сключи консултантски договор. До дни се очаква първият междинен доклад на банката с предложени няколко модела, които да бъдат приложени за нашите условия.

Друг момент, по който също няма яснота, е индивидуалното потребление на битовите потребители. Повечето електромери в страната, които са всъщност собственост на електроразпределителните дружества, имат само две тарифи - за дневното и нощното потребление. На свободния пазар обаче цената често се променя почасово, в зависимост от търсенето.

Промяната на петте милиона електромера с такива с почасов отчет не може да стане дори в следващите 3-4 години, защото ще натежи много на цената за доставка на електроенергия на мрежовите доставчици, призна Евгения Харитонова, член на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Затова и разпределителните дружества ще разработят стандартизирани товарови профили на потребителите. Те ще бъдат одобрени от енергийния регулатор и след това ще се ползват от търговците при определянето на "кошницата" от тарифи, които ще бъдат включени в офертите към потребителя.

Така договорите вече ще бъдат гъвкави, но и значително по-сложни, и в тях може да има много повече от традиционните днес две тарифи. Към момента един от най-сложните договори на пазара е с шест тарифи, коментираха от бранша.

Повече от един договор за електроенергия

Договорите могат да бъдат няколко вида. Единият е комбиниран, с които потребителите ще очакват от своя доставчик да им продаде нужната електроенергия, да осигури преноса, както и плащането на всички допълнителни такси, като например "Задължения към обществото".

Другата възможност пред битовия потребител у нас е да сключи отделни договори с доставчик на електроенергия и на мрежова услуга. Мрежите у нас са собственост на ЕРП-та и те ще продължават да ги администрират, както досега. Това означава, че те ще отчитат електромерите и ще трябва да отговарят за аварии, прекъсване и възстановяване на захранването, ако не бъдат платени навреме сметките, обясни омбудсманът на ЧЕЗ България Радослав Димитров.

В същото време обаче всички срокове за плащане, прекъсване и възстановяване на услугата ще бъдат договорени с търговеца на електроенергия. Качеството на услугата пък важи само от състоянието на енергийните съоръжения, вложените инвестиции и поддръжката им. Затова и експертите съветват потребителите да бъдат много внимателни при преговорите за условията, а не да гледат само по-ниската цена.

От съществено значение ще бъде самият избор на търговец не само заради цената, но и заради това дали той ще може да достави нужното количество електроенергия. Това е особено важно, ако търговците са от втора инстанция, тоест купуват от други търговци, а не от производителите.