АИКБ прогнозира ръст на икономиката до 2,8% през 2017 г.

Възможно е българската икономика да нарасне с между 2,6 и 2,8% през 2017 г., прогнозира Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).

Според работодателите прогнозираният ръст на БВП може да бъде постигнат, а и надхвърлен, ако правителството насочи усилията си към мерки за подобряване на бизнес климата в страната, за насърчаване на износа и за увеличаване на вътрешното потребление.

В становището се коментира, че през 2016 г. наблюдаваме растеж на българската икономика.  Припомня се още, че Министерството на финансите и Международният валутен фонд (МВФ) повишиха прогнозите си за икономическия растеж на България.

Организацията уточнява, че към настоящия момент Министерството на финансите не е представило проекта на бюджет за 2017 г., а прогнозата й е базирана на единствено на Средносрочната бюджетна прогноза за периода 2017 – 2019 г. и есенната макроикономическа прогноза за 2016 г.

Работодателите очакват, че Бюджет 2017 ще мине набързо през НСТС и Министерския съвет и ще бъде внесен в Народното събрание. Това според тях създава общо впечатление за липса на прозрачност при бюджетната процедура поради кратките срокове за обществено обсъждане.

АИКБ посочва, че прогнозираният от организацията ръст е възможен, само ако не се случат следните неблагоприятни събития:

·     Извънредни външнополитически или външноикономически събития;
·     Политически или банкови кризи в България;
·     Влошаване на външните условия за българския износ;
·     Срив на преките чуждестранни инвестиции.

Анкета сред членовете на АИКБ показва очаквания за слаб, колеблив растеж догодина. 50% от анкетираните очакват да се запази размерът на продажбите и само 20% от тях смятат, че финансовият резултат ще намалее през 2017 г. Повече от 70% от работодателите прогнозират, че износът ще остане без промяна. 40% от членовете на АИКБ обмислят увеличение на инвестициите и също толкова от тях смятат, че размерът на инвестициите през 2017 г. ще остане без промяна спрямо 2016 г.

АИКБ се надява в проекта на Бюджет 2017 г. да бъде изпълнено заявеното намерение в Средносрочната прогноза за поддържане на дела на преразпределяните от държавата средства под 40%.

Асоциацията допълва, че продължава да подкрепя модела на данъчна стабилност и предвидимост при  ниски равнища на данъчните ставки и изменение на равнищата на осигурителните вноски за 2017 г. в рамките на договореното между социалните партньори и държавата.

В позицията се припомня, че за поредна година с изменението на данъчните закони не се решава проблемът за начина, по който се определя размерът на такса битови отпадъци (ТБО).

АИКБ смята, че трябва да бъдат запазени целите за дефицита за 2017 г. и 2018 г. съответно на 1,4% и 1% от БВП. (Средносрочна прогноза 2017 – 2019). Държавата трябва да се стреми към пълно балансиране на публичните финанси, подчертава организацията. Според нея балансирането на Бюджет 2017 е постижима цел, като резерви има в повишената събираемост на приходите и в оптимизирането на разходите.

АИКБ отчита още, че прогнозите за пазара на труда са оптимистични и се очаква безработицата през тази година средно да спадне до 8,1%, с един процентен пункт под миналогодишното равнище, а догодина да е 7,3%.

Работодателите коментират, че прогнозите може да се не сбъднат, ако  държавата не се откаже от административното вмешателство на пазара на труда като практиката за определянето на минималната работна заплата.

Има предпоставки за продължаване на тенденцията на увеличаване на заетостта, казват от Асоциацията. Тя предлага в Бюджет 2017 да се предвиди увеличение на средствата за Националния план за действие по заетостта. 

АИКБ отново определя някои социални разходи като несвойствени за бизнеса,  например: първите три дни от обезщетенията за временна нетрудоспособност и платен отпуск за времето на ползване на отпуск по майчинство.

Работодателите отбелязват още, че темпът на нарастване на средномесечната заплата на наетите многократно превишава темпа на нарастване на БВП и инфлацията – 7,9% за 2015 г. и 7,3% за първото полугодие на 2016 г.

Те пак настояват за договаряне на минималната работна заплата по браншове, ако бъдат премахнати минималните осигурителни прагове и доплащането за прослужено време (т. нар. “класове“).

Според работодателската организация трябва да се въведе нов подход при определянето на минималната заплата - минималните месечни заплати и минималното заплащане за час да се определят чрез колективно договаряне между браншовите работодателски и синдикални организации. Договарянето да става по икономически дейности и то да замени договарянето на минимални осигурителни доходи. За минимална работна заплата за страната би трябвало да се приема най-ниската минимална  заплата от всички двустранно договорени минимални възнаграждения.

Анкетираните от АИКБ работодатели настояват, че МРЗ за 2017 г. трябва да е 420 лева, информира организацията.

Тя оценява като положително намерение факта, че в ССБП 2017 - 2019  се предвижда запазване на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица в размер на 2 600 лева за целия прогнозен период.

АИКБ настоява още при планирането на приходите в държавния бюджет да се приложи реалистичен подход, като бъдат заложени буфери в случаи на непредвидени външни и вътрешни политически и икономически събития.

Подценяването на приходната част на бюджета води до демотивиране на администрациите на приходните агенции. Размерът на бюджетния дефицит може да бъде намален чрез прилагане на реалистична прогноза на приходната част на бюджета, допълва организацията. Според нея при предприемането на промени в данъчната политика задължително следва да се прилага „тест за МСП“, съгласно препоръките на ЕС.

Правителството трябва да продължи борбата със сивата икономика и контрабандата, е друга препоръка.

Ефективен инструмент за повишаване на бюджетните приходи е и приватизирането на миноритарни дялове от държавни компании чрез Българска фондова борса, настояват още работодателите.

АИКБ съобщава, че би подкрепила преструктурирането и редуцирането на бюджетите на министерствата и ведомствата и закриване на държавни структури с отпаднали, дублирани или затихващи функции.

Организацията смята, че правителството трябва да положи още по-големи усилия от направените досега за засилване и развиване на прилагането на програмното бюджетиране.

АИКБ не подкрепя увеличението на разходите за секторите „Вътрешен ред и сигурност” и „Отбрана” както като абсолютни стойности, така и като относителен дял спрямо БВП. И препоръчва редукция на бюджетите за „Вътрешен ред и сигурност” предвид неизвършените реформи.

Асоциацията настоява при увеличаване на разходите за отбрана приоритет да има българската отбранителна промишленост там, където това е възможно, а където не е - да се ползва активно практиката на офсетни поръчки.

В становището се казва още, че АИКБ категорично ще подкрепи увеличаване на средствата в бюджета за образование и наука, но не за увеличение на учителските заплати и издръжката на учебни заведения, а приоритетно за техническите университети, професионалното образование, приложните научни изследвания, „защитените“ професии и държавни стипендии с ангажимент за реализация на стипендиантите в страната.

АИКБ информира, че би подкрепила и участвала в създаването и управлението на нов съвместен фонд за научни изследвания и авангардни разработки с директно приложение в българската индустрия, който да замени Фонда за научни изследвания.

Организацията смята, че е необходима целенасочена държавна политика за повишаване на привлекателността на професиите, от които пазарът на труда отчита дефицит – например от природо-математически и технически специалности.

АИКБ освен това настоява да види в държавния бюджет разчети, които недвусмислено да показват конкретни реформи в здравноосигурителната система.

Организацията иска и  „решителни действия“ заради  нереалистично високия брой пенсии по инвалидност, също и спешна реформа в медицинската експертиза и експертизата на работоспособността, за да се прекрати източването на средства от НОИ.

АИКБ отбелязва още, че внедряването на електронни услуги и създаването на функциониращо електронно правителство драматично закъсняват и че обхватът на е-услугите е изключително ограничен, въпреки постоянно отделяните средства за целта.