2017 г. на БФБ започва да прилича на 2006 г.

Българската фондова борса (БФБ) отчете едно изключително добро четвърто тримесечие на 2016 г. и за първи път през последните две години може да се сравнява с международните пазари. И ако представянето през още по-силната за нашия индекс 2013 г. остана встрани от интереса на инвеститорите, този път лихвите по депозитите са пренебрежимо малки и българските акции вече са във фокуса на българските капитали, коментира Цветослав Цачев, главен инвестиционен консултант на „ Елана Трейдинг“.

Какво се промени за българските акции през 2016 г.

Появата на борсово търгувания фонд върху SOFIX оказа влияние върху самите инвеститори, защото всички участници на пазара видяха позитивните страни на една иновация. Още през първите седмици на активната търговия с фонда се появиха капитали към водещите акции в индекса и това промени баланса между търсенето и предлагането. По-голямата част от годината преди това беше прекалено тиха и спокойна, за да накара българския спекулант да отвори платформата си за търговия. Цените на акциите почти не се движеха и доходност около нулата нямаше как да се конкурира с щатския пазар, например.

Стабилен растеж и интерес към българските акции

Четвъртото тримесечие на миналата година не донесе рекордни обеми на търговия. Нито пък процентите на ръст на индекса достигнаха постиженията от януари 2013 и 2014 г. Но месеците от септември насам имат нещо уникално за пазара на българските акции от кризата досега. Това е комбинацията от стабилен и най-вече силен растеж на месечна база плюс високо търсене.

Покупките обхванаха всички дружества в SOFIX, както може да се очаква, че ще прави един фонд, който е базиран на него. Разликата с предишните повишения на борсата е в обхвата на покупките, а не в големината на сделките. Ето и първата прилика с 2006 г. и тя показва позитивната среда за развитието на капиталовия пазар у нас в близко бъдеще. Повишаването на цените при голям брой акции не само се отразява добре на представянето на индекса и на пазара в цифрово отношение, но и действа като магнит за нови пари. Това затвърждава усещането сред инвеститорите, че пазарът има потенциал и не е само място за схеми между големите играчи.

Какви са приликите с 2006 г.?

Втората прилика с бичия пазар през 2006 г. е прехвърлянето на капитали към компаниите извън SOFIX. Подобен процес беляза периодите на най-силно покачване на българската борса и ще бъде актуален в бъдеще. Инвеститорите тогава търсеха компании, които са останали извън еуфорията на пазара или благодарение на по-малките си мащаби могат да покажат по-добри финансови резултати и цената на акциите им да скочи много повече от средното за пазара.

Това не означава, че предстои значително преструктуриране на пазара. Дори напротив, процесът днес ще бъде много по-незабележим, отколкото преди десет години. Много от „звездите“ тогава вече представляват само обременени с ипотеки недвижимости без реален купувач. Компаниите, преживели тежката икономическа криза, сега стоят на много по-добри основи и инвеститорите могат да оценят перспективите пред тях за година-две напред. По-малките и ниско ликвидни дружества имат потенциал да растат повече, именно поради липсата на съществена търговия. Те са предпочитани повече от инвеститорите с опит.

В същото време новите за борсата капитали ще се насочват към по-големите, стабилни компании и особено към тези с добри дивиденти. 3-4% доход от дивидент е по-лесно да се сравнява с 0,5% лихва, отколкото с нереалистичните проценти от епохата на КТБ.

Какво предстои на БФБ през 2017 г.?

Интересът към инвестиции на борсата ще се увеличава, но постепенно, защото познанията и популярността й остават много ниски. Колкото и странно да звучи, това има своите плюсове за развитието на пазара. Българските компании ще привличат дългосрочни капитали и далеч по-малко спекулативни пари от хора, които са водени само от рекламните брошури за двуцифрен ръст на пазара.

Пазарът ще се покачва по-устойчиво, защото стойността на компаниите няма да се разминава съществено с подобрението на финансовите резултати през годината. Тоест, прегряване на пазара, както през 2007 г., не стои на дневен ред. Това е добра новина за новите публични компании и особено за тези, които не очакват период на много силен растеж на приходи и печалби. Пазарът ще бъде отворен за повече компании, включително и за продажбата на съществуващи акции.

Предстоящата година изглежда добра за българските акции през призмата на капиталовите потоци. Тя би трябвало да бъде позитивна и от гледна точка на корпоративните печалби, защото европейската икономика ще расте. 2006 г. обаче няма да се повтори като мащаби, защото, първо, инфлацията все още е ниска и, второ, капиталовият пазар не е достатъчно познат, за да се конкурира с недвижимите имоти.

Необходими са много усилия, за да се привлекат нови капитали и нови компании, с което да се повиши ликвидността и борсата да има все по-голям принос за икономиката. Успехите през 2017 г. ще се измерват именно с тези показатели, а не с ръста на индексите.