Къде е скрито магическото хапче на успеха*

През 2008 г. работех в датския офис на Microsoft. Заплатата ми беше над 10 000 лв. на месец. Имах 30 работни дни годишна отпуска. Работех с едни от най-добрите специалисти в моята сфера и се радвах на купищата фирмени придобивки. Колегите и приятелите ми не вярваха, че напускам и се връщам в България, за да създам от нулата собствена софтуерна компания.

Разбирах защо не одобряваха. Microsoft е един от най-желаните работодатели в цял свят (сред IT специалистите). А процесът по кандидатстване, интервюта и преместване при мен продължи близо 2 години. Беше безумие да напусна. А за въпросния бизнес нямах ясна идея, нямах контакти и тъкмо си бях изплатил жилището в България и нямах и никакви пари. Разбирах защо не одобряваха, шансовете не изглеждаха да са на моя страна.

Но има преимущество на това да си леко луд, напомпан с ентусиазъм и болно амбициозен. Преимуществото е, че не ти пука на чия страна са шансовете или кой какво мрънка около теб. Просто отиваш и правиш така, че нещата да се случват.

На 20 Август 2008 г. съосновах Komfo. Днес в компанията работят над 70 служители. Фирмата е носителка на множество награди, като най-отличителната награда е престижната награда Red Herring, с която Komfo стана част от списъка Топ 100 на най-иновативните и перспективни компании в цяла Европа. Компанията има над 450 големи корпоративни клиенти в Европа и САЩ. Отделно от нея аз като управител и съосновател бях удостоен с наградите „Млад предприемач на годината“, „Next Generation предприемач” и бях обявен за един от младите лидери на България в класацията „40 до 40“ на Дарик.

През 2014 г. се оттеглих от поста управител и продадох дяловете си в компанията. Дадох си една година почивка от всичко. Мислех много за това какво съм научил и сега искам да споделя с вас едни от най-ценните уроци, които научих през последните 7 години.

Трудно ли се прави бизнес

Истории като тази или статиите за успехите на българските предприемачи показват фасадата и създават нереална представа за това трудно или лесно се гради бизнес. Статиите в пресата или блогове отразяват само хубавите моменти, победите и успехите. Правят всичко да изглежда магическо лесно. Това изгражда представата в хората, че предприемаческият път е сравнително лесен. Ще е трудно, ще се бъхтиш като луд, може даже да се изпотиш малко, но успехът ще дойде.

Реалността е по-брутална. Реално пътят е много по-трънлив и много по-труден. И проблемът е ако тръгнеш с грешни очаквания. Тогава при по-големите трудности има огромен шанс за отказване. Оцеляват тези стартъпи, които имат силно мотивирани и заредени с енергия съоснователи.

Трудностите са много. Няма да ми стигнат часовете, за да ви разкажа колко трудности е имало за последните седем години. Но въпросът не е дали има трудности, или не. Винаги има. Въпросът е как да се справиш с тях. И нещото, което не знаех, е, че това всъщност е предприемачеството. Как бориш трудностите? Не каква идея за бизнес си измислил в началото, защото идеите еволюират. Не и в това какво финансиране имаш. Не е във всички други подробности. А в това дали успяваш, или не, е начинът, по който бориш проблемите и трудностите. И най-вече дали някоя трудност може да те обезвери и да те събори. Защото, когато трудностите се подредят една след друга в дълга и продължителна последователност, то голямата IT заплата и 30 работни дни годишна отпуска изглеждат болезнено примамливо. А трудностите се борят с много енергия и душевно гориво.

Гориво, енергия и мечти

Често правя следната аналогия. Създаването на собствения бизнес е като да управляваш собствен сателит. Трудното е да изведеш сателита в орбита. Не, че веднъж като е в орбита, няма грижи и проблеми. Винаги има грижи и трудности. Но ужасно трудната част е да изстреляш спътника в орбита. Изисква се много енергия. Ракетата Atlas V за извеждане на сателити в орбита излита с над 300 000 кг. ракетно гориво.

Така е и при стартъпите. Нужно е много гориво, за да се преодолее гравитацията. И ако не можете да изстреляте стартъпа си с 300 000 евро вместо гориво, Ви остава ентусиазма и движещата сила на съоснователите.

Мотивацията ни е пряко свързана с причините, заради които правим всичко - каквото и да искате да постигнете в живота си, без значение дали е бизнес или друго. Задайте си въпроса „Защо искам да постигна това“? Отговорете си искрено.

Не онова, което казвате на всеослушание, а онова, заради което искрено искате да успеете. В този отговор се крие вашето лично гориво. Това са важни отговори, защото когато стане неимоверно трудно ( аз ви обещавам, че задължително ще стане) Ви съветвам да си зададете същия въпрос: „Защо го правя, защо съм тук сега“. Това е вашият резервоар с гориво.

Аз следвах своята мечта и лична страст. Това е неизчерпаем източник на енергия. Това е мощно гориво, което може да те изстреля в орбита и да не те остави да се откажеш. Но много хора се движат от идеята за това да изкарат просто малко повече пари. Почти винаги това се оказва слаба мотивация и виждаме как хората, движени от такава мотивация, се отказват по пътя. Каква е вашата мотивация? Колко силна е? Може ли да се сравни с 300 тона ракетно гориво?

При ракетите излитането става в рамките на минути, но при стартирането на бизнес тази фаза трае години. И със сигурност не искате по пътя нагоре да ви свърши горивото. Това гориво, което кара нас, предприемачите, да работим денонощно и без дори да се замислим за почивка.

Другият фактор, който дава най-много заряд, са хората, с които градиш бизнеса.

Наемайте само най-добрите

Когато създаваш бизнес, е много изкушаващо да наемаш хората, на които можеш да плащаш най-ниски заплати. Логично е. Все пак правиш малка компания, която няма почти никакви средства. Как би могъл да плащаш заплатите, които плащат големите корпорации?

Но не е така. Една от причините да успеем в Komfo бе, че винаги сме искали да работим с най-добрите. Дори и когато бяхме малък стартъп, за който никой не беше чувал, без да имаме заплатите на големите. Съветвам всеки предприемач да не прави компромис с хората, с които ще работи. И тук нямам предвид да наемате само тези с най-много стаж. Има уникални таланти, които нямат дори и един ден стаж. Изгряващи звезди.

Силно вярвам, че ако наемеш правилните хора, мотивираш ги правилно и им дадеш правилните правомощия да действат, то 80% от работата като предприемач е свършена. Не се поддавайте на изкушението. По-добре наемете един служител, но той да е най-феноменалният, отколкото да наемете петима посредствени.

Ако ми повярвате, че 80% от работата ви е свършена, работейки с най-добрите, то това си заслужава на тази задача да посветите 12 часа от 15 часовия работен ден. Заслужава си тези 240 тона от вашите 300 тона ракетно гориво. Заслужава си всичките усилия. Но най-важното е накъде насочвате ракетата си, защото няма значение колко гориво имате, ако летите в грешната посока.

Да си малък всъщност е преимущество

В началото се измъчвах от мисълта, че сме нищожно малка компания, която трябва да се бори с големите играчи. Ние се борехме на всички фронтове с корпорации, които имат океани от пари. Не се борехме само за клиенти и продажби. Борехме се и за наемането на най-добрите служители.

Как може на пазара на труда да надвиеш корпорации като Microsoft, Google или VMware? И те, както и ние, искаме да наемем най-добрите служители, но една огромна корпорация може да предложи по-високи заплати, по-лъскави офиси, повече придобивки и привилегии... В началото това ме измъчваше много, докато не разбрах, че именно това, че ние сме малки и гъвкави, е най-голямото преимущество.

Големите корпорации не са достатъчно гъвкави. Microsoft като компания правеше всичко в един калъп. Всичко беше процеси и правила. Няма как да управляваш корпорация с десетки хиляди служители, ако нямаш строги правила. Една малка компания може да привлича хора с неща, които огромните компании не могат да си позволят.

Например можете ли да предложите на служителите си 32 работни часа в 4 дневна работна седмица? Много от добрите ИТ специалисти взимат космически заплати и биха били доволни да се разделят с 1/5 от заплатата си срещу тридневен уикенд. Имам много приятели, които биха сметнали това за огромно преимущество. А аз като работодател по-добре да имам един от добрите програмисти за 4 дни в седмицата, отколкото двама посредствени за 5 дни в седмицата.

Една огромна световна корпорация не може да предложи нищо по-различно от общоприетите правила от 40 работни часа на седмица и 5 дневна работна седмица. Но една малка фирма може.

Дори и да не можете да предложите 4-дневна работна седмица. Помислете какво можете да предложите Вие - именно защото сте малки. Какво конкурентите Ви не могат да направят, защото са огромни тромави машини. Използвайте това, че сте малки. Това е огромно преимущество.

Стъпка по стъпка

Малко хора осъзнават, че успехът се гради стъпка по стъпка. Успехът не идва изведнъж, няма пряк път и нещата се случват болезнено бавно.

Например сега българския офис на Komfo се намира в петзвезден хотел на топ локация в София. Два етажа от хотела са преструктурирани за офис на фирмата. Всичко в хотела е мрамор и оригинални произведения на изкуството. Служителите на фирмата използват безплатно фитнеса, басейна, сауната и парната баня на хотела. За всеки има паркомясто. Спирката на метрото е на 30 метра от офиса.

Но не започнахме така. Преди седем години нямахме средствата за офис изобщо. Не можехме да си наемем дори и една стая за офис и работехме от вкъщи. След това си наехме част от апартамент. Не можехме да си позволим да плащаме за цял апартамент, а го деляхме с още една фирма. След известно време успяхме да имаме достатъчно средства да наемем целия апартамент. След това още един апартамент. След това още един. След това четвърти и така нататък, докато по едно време имахме над 500 кв. м. жилищна площ. Бяхме наели апартаментите в половината жилищен вход. И чак тогава преминахме към по-лъскав офис.

Свикнете с идеята, че няма преки пътища и всичко се случва с микроскопичен напредък. Толкова малък, че често е незабележим на фона на ежедневния къртовски труд. Няма магическо хапче. Трябва да извървиш всичко микростъпка по микростъпка.

*Investor.bg публикува материала с разрешението на автора. Заглавието е на редакцията