Приватизация и дерегулация - единствената опция за гръцката икономика

Гръцкото правителство наскоро създаде приватизационен суперфонд, който да се заеме с продажбата на държавни активи, сред които железниците, пощите, компаниите за комунални услуги и апетитни имоти. Като се имат предвид мащабите на приватизацията в страната, по обхват тя идва на второ място след приватизацията във Великобритания през 80-те години на ХХ век, пише Bloomberg.

Ако процесът по приватизация в Гърция се изпълни по план, ефектите също може да са сравними с тези от разпродажбата на държавни активи на Острова по времето на Маргарет Тачър, посочва информационната агенция. За разлика от предишния приватизационен фонд, новият ще реинвестира 50 на сто от постъпленията си в Гърция, което ще осигури така необходимия тласък на инвестициите.

Продължителността на живот на фонда – 99 години, също предполага, че това е доста дългосрочен проект. Допълнителна стабилност гарантира и фактът, че във фонда ще участват двама представители на Европейския механизъм за стабилност – постоянният спасителен фонд на еврозоната.

Колкото и да е важен процесът по приватизация обаче, той няма как да успее без намаляване на бюрокрацията, която е една от спънките пред гръцката икономика. Приватизациите са най-успешни само при достатъчно ефективна вътрешна икономическа среда, така че конкуренцията да оказва натиск върху мениджърите да подобряват бизнеса си, пише агенцията.

Bloomberg припомня, че когато правителството на Маргарет Тачър решава да приватизира обществения транспорт, за да подобри качеството на услугата, го е имало разбирането, че самата продажба на Националната автобусна компания няма да увеличи конкуренцията. Със законови промени от 1980 и 1985 г. са намалени субсидиите за автобусните превози, като правителството се оттегля от планирането на автобусните схеми и решава да въведе маршрути, за които не е необходимо издаване на лиценз. На пазара се разрешава навлизането на нови оператори, които могат да оперират всякакви маршрути, стига местната власт да ги одобри.

В Гърция в момента не съществува такава среда, подчертава информационната агенция. Страната е на 189-то място в класацията на Световната банка за условията за правене на бизнес. През 2014 г. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) отправи към Атина 329 препоръки за увеличаване на конкурентоспособността. От тях 76 са свързани с туризма – водеща индустрия за страната, като варират от предоставяне на възможност на хотелите да дават отстъпки до промяна на лицензионния режим за новите бизнеси в туристическия сектор.

Изразът „стига сте мързелували, отменете нещо“ е станал популярен по времето на реформите от ерата на Тачър, за да подчертае значението на дерегулацията за приватизацията. Гърция има много за отменяне, посочва информационната агенция.

Откъде обаче може да започне Гърция? Тъй като туризмът е ключовата индустрия за страната, приватизационният фонд би могъл първо да продаде изоставеното международно летище Hellinikon край Атина – най-големият държавен имот, предвиден за продажба. Приходите от продажбата му може да надвишат 2 млрд. евро, а проектът за реконструкция може да създаде около 10 хил. нови работни места. В дългосрочен план се очаква работните места да достигнат до 70 хил.

Няма някаква конкретна политика, която сама по себе си да съживи гръцката икономика, пише още агенцията. Приватизацията и дерегулацията обаче, осъществявани паралелно, биха създали много нови възможности пред страната. Държавният дълг вече надвишава 180% от брутния вътрешен продукт (БВП) на Гърция и не е направено много за неговото намаляване. Затова Гърция няма много голям избор – това е не само най-добрата, но и единствената опция.