Министерството на финансите потвърди бюджетен дефицит от 2,9% за 2022 г.

Дефицитът за 2022 г., оценен по методологията на Европейската система от национални и регионални сметки (ЕСС 2010), се очаква да бъде в размер на около 2,9 % от БВП,  което е в рамките на критериите на Пакта за стабилност и растеж (бюджетен дефицит под 3% от БВП – бел. ред.) и дава стабилна перспектива при оценката за конвергенция в доклада на ЕК и ЕЦБ в хода на процеса на присъединяване на България към Еврозоната, съобщават от Министерството на финансите в своя отчет за консолидираната фискална програма (КФП).

В края на декември 2022 г. финансовото министерство прогнозира, че бюджетът ще приключи с дефицит от 2,9 на сто от очаквания БВП.

Приходите, помощите и даренията, отчетени по КФП за 2022 г., са в размер на 64 765,4 млн. лв., вкл. 3 181,0 млн. лв. приходи с еднократен извънреден характер, които не са включени в разчетите към ЗДБРБ за 2022 г. На съпоставима база с разчетите към ЗДБРБ за 2022 г. приходите, помощите и даренията по КФП за 2022 г. са в размер на 61 584,3 млн. лв., което представлява превишение на разчетите към ЗДБРБ за 2022 г. с 3,2 на сто. 

Данъчно-осигурителните приходи, отчетени по КФП са в размер на 46 794,6 млн. лв., което е с 1,5 на сто или 672,0 млн. лв. над заложеното в разчетите към ЗДБРБ за 2022 г., в т.ч. 352,9 млн. лв. превишение на разчета при постъпленията от социални и здравноосигурителни вноски, 221,7 млн. лв. по-високи данъчни приходи по държавния бюджет (от които 72 млн. лв. авансова солидарна вноска от „Лукойл България“) и 101,3 млн. лв. над разчета имуществени данъци, основно по общинските бюджети.

Неданъчните приходи са в размер на 11 976,9 млн. лв. (вкл. 3 181,0 млн. лв. еднократни извънредни приходи).

Разходите, отчетени по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за 2022 г., са в размер на 66 112,6 млн. лв., вкл. 3 181,0 млн. лв. разходи с еднократен извънреден характер, които не са включени в разчетите към ЗДБРБ за 2022 г. На съпоставима база с разчетите към ЗДБРБ за 2022 г. разходите по КФП са в размер на 62 931,6 млн. лв., което представлява 95,5 % от разчета към ЗДБРБ за 2022 г.

На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет бюджетното салдо по КФП на касова основа за 2022 г. е отрицателно в размер на 1 347,3 млн. лв. (0,8 % от прогнозния БВП) и се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 5 087,2 млн. лв. и превишение на приходите над разходите по европейските средства в размер на 3 739,9 млн. лева.

Размерът на фискалния резерв към 31.12.2022 г. е 13,4 млрд. лв., в т.ч. 12,1 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1,3 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

По отношение на прогнозата за януари 2023 г. финансовото министерство изтъква, че макар приходите по консолидираната фискална програма (КФП) да нарастват спрямо същия период на предходната година изпреварващият ръст на разходите води до влошаване на бюджетното салдо спрямо отчетеното за януари 2022 г. Докато за януари 2022 г. бе отчетено превишение на приходите над разходите по КФП в размер на 937 млн. лв., за януари 2023 г. излишъкът по КФП се свива наполовина - до 470 млн. лв. (0,3 % от прогнозния БВП).

На база на предварителни данни и оценки приходите, помощите и даренията по КФП за януари 2023 г. се очаква да бъдат в размер на 4 836 млн. лв. и нарастват с 515 млн. лв. (12 на сто) спрямо отчетените за януари 2022 година. Данъчните и неданъчните постъпления по КФП нарастват номинално спрямо януари 2022 г. с 406 млн. лв., а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) – със 109 млн. лв. спрямо отчетените за същия месец на предходната година.

Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за януари 2023 г. са в размер на 4 366 млн. лева. За сравнение, разходите по КФП за януари 2022 г. бяха в размер на 3 384 млн. лева. Най-значително нарастване има в частта на социалните разходи и по-специално разходите за пенсии, които нарастват номинално с над 370 млн. лв., следвани от разходите за субсидии, които нарастват с около 250 млн. лв., основно поради действащите програми за изплащане на компенсации за небитовите потребители на електрическа енергия. Ръст също така има при разходите за персонал, разходите за издръжка и капиталовите разходи.