ЕС се доближава до въглеродни данъци върху вноса от сектори с интензивни емисии

Представители на Европейския съвет и Европейския парламент са постигнали съгласие за облагане на въглеродните емисии от трети страни, става ясно от съобщение на страницата на Съвета. Мярката предвижда налагане на екологични данъци върху стоки от трети страни от въглеродноинтензивни сектори - стоманена, стъкларска, химическа и друга индустрия, както и производството на електроенергия и водород.

Тези стоки имат дял от едва 3,2% от общия внос в ЕС, но емисиите са еквивалентни на 47% от свободните квоти за въглероден диоксид, които получават европейските компании по схемата за търговия с емисии (ETS), отчита Ройтерс.

Целта е да има равнопоставеност с европейския бизнес, който плаща квоти за въглеродни емисии и поема множество други екологични ангажименти. Екологичните налози ще насърчат още и другите държави да се присъединят към европейските политики за опазване на околната среда, коментира чешкият министър на индустрията Йозеф Сикела, чиято държава е ротационен председател на Съвета до края на 2022 г.

Това споразумение обаче не е краят на преговорния процес по целия механизъм за корекция на въглеродните емисии (CBAM), предложен от ЕК още през лятото на 2021 г. Брюксел изготви текстовете като мярка за избягване на "изместването" на въглеродните емисии, тоест преместването на бизнеса от ЕС към държави с по-свободен режим относно въглеродните емисии и по-малко строги политики в областта на околната среда.

Новите правила ще обхващат и индиректните емисии при производството на стоките.

Първоначално се предвижда вносителите само да заявяват своите задължения по регулацията и това ще започне от октомври 2023 г. Целта е да бъде събрана нужната информация, а след това постепенно ще се въвеждат и таксите, като едновременно с това ще започне и отпадането на безплатните квоти въглеродни емиси, раздавани по ETS, за европейските производители. По този начин ще бъде гарантирана равнопоставеността и спазването на международните търговски правила.

Преди началото на войната в Украйна механизмът засягаше основно производителите на цимент, стомана, торове и други химически продукти от съседните държави на ЕС, включително Русия, Украйна и Турция. Тези страни бяха основните вносители на тези стоки в ЕС, като Русия държеше почти 17% от вноса на продукти, които попадат в механизма. Според оценки на анализатори Русия трябваше да плаща почти 2 млрд. евро през 2035 г., когато ще бъде преустановено раздаването на безплатни емисии за европейския бизнес.

Сега обаче търговските отношения със страната са прекъснати, а голяма част от украинските производствени мощности са спрени или разрушени от руските ракетни удари.

Преди изчисленията сочеха, че производителите от Украйна ще трябва да плащат по 870 млн. евро годишно за новите данъци по този механизъм към 2035 г. За Турция сумата беше 824 млн. евро.

Китай, който е най-големият емитент на въглероден диоксид, ще плаща почти двойно по-малко - 484 млн. евро към 2035 г., по механизма за корекция на въглеродните емисии на ЕС, сочеха сметките преди началото на войната в Украйна.