Битката за ТЕЦ "Марица Изток 2" изглежда все по-безнадеждна

Съдът на ЕС постанови в свое решение, че българската ТЕЦ "Марица Изток 2" е получила дерогация от нормите за чистота на въздуха в нарушение на европейските директиви. Институцията се произнесе по запитване от Върховния административен съд (ВАС) за тълкувание на текстовете на директивите за замърсяване на въздуха и по-специално за правилата при даване на дерогация за инсталации, които не могат да покрият нормите.

През 2018 г. ТЕЦ "Марица Изток 2" получи удължение на дерогацията си въпреки високите норми на замърсяване със серен диоксид - при максимално допустими 320 mg/Nm3 емисиите от нашата централа са 570 mg/Nm3. При разглеждането на искането за дерогация компетентният орган е дал разрешение на основание, че инвестицията за сероочистване би била несъразмерно висока с оглед ползите за околната среда, базирайки се на техническите характеристики на централата.

Европейският съд обаче е категоричен - дерогацията, предвидена в чл.15, параграф 4 от Директива 2010/75, не се допуска за всички случаи, при които спазването на общите норми за допустими емисии води до разходи, които са несъразмерно високи за оператора на дадена инсталация."Всъщност такава дерогация може да се предостави само ако по-малко строгите норми за допустими емисии не водят до "значително замърсяване" и ако въпреки нея се постига "висока степен на опазване на околната среда като цяло", пише в решението на съда.

Нещо повече, европейските правила предвиждат да бъдат съобразени всички научни данни за замърсяването, включително мерките в съответната програма за качество на въздуха в дадена зона или агломерация, което при централата не е направено и това е признато и от българския съд. 

Делото във Върховния административен съд е по искане на Сдружение "За Земята - достъп до правосъдие" и гръцката неправителствена организация The Green Tank. Административният съд в Стара Загора отхвърли жалбата на двете организации с мотива, че замърсяването в Гърция "не е значително". В момента делото във ВАС е замразено, докато бъде анализирано тълкуванието на Европейския съд по казуса.

Няма времева рамка за произнасяне на съда по искането на екологичните организации и реално решението може да се забави с месеци, или дори години, защото съдбата на въглищните централи в Маришкия басейн е много чувствителна тема за България. В момента се готвят преговори с ЕК за промени в Плана за възстановяване, които да позволят удължаване на срока за използване на въглищата до 2038 г. Това би трябвало да гарантира енергийната сигурност не само на страната ни, но и на целия регион, е част от мотивите на властите.

Но работата на въглищните мощности започва да става все по-неизгодна от икономическа гледна точка.

През 2022 г. рекордните енергийни цени бяха от полза за въглищните мощности у нас. През голяма част от времето през миналата година ТЕЦ "Марица Изток 2" работеше почти на пълни обороти (централата има осем блока с общ капацитет от 1620 мегавата) и за първите девет месеца реализира рекордните 762 млн. лева печалба.

Но сега цената на газа се движи на ниво между 40 и 45 евро за мегаватчас на нидерландската борса TTF и съответно и цените на електроенергията в цяла Европа започват да отстъпват от рекордните нива от 2022 година. На 9 март, когато излезе решението на съда, товарът на централата е малко над 500 мегавата.

В първите два месеца на годината приходите за ТЕЦ-а намаляват и според анализи на Greenpeace тя работи без печалба. На фона на рекордните цени на въглеродните емисии, вероятно през следващите месеци тенденцията ще се обърне и ТЕЦ "Марица Изток 2" отново ще се върне на загуба.