Почти ежедневно БАБХ констатира продажба на храни с изтекъл срок на годност

Почти всеки ден инспектори на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) констатират продажба на храни с изтекъл срок на годност, едно особено тежко нарушение, споделя пред БНР д-р Любомир Кулински - директор на Дирекция "Контрол на храните" в БАБХ.

На месец се откриват между 3 и 5 тона храни, които биват насочвани за унищожаване, добавя той. По думите му голяма част от написаните актове са точно за храни с изтекъл срок на годност. Логиката на това деяние е печалба, категоричен е Кулински, определяйки като „безотговорни“ действията на търговците.

Друго тежко нарушение е, когато една храна няма произход. "На един щанд за месо се натъкнахме на 50-60 кг свинско месо без здравна маркировка и без никакви документи за произход", посочи Кулински, като обясни, че търговецът или го купува от нерегламентиран производител, или е регламентиран, но не се е постарал да си вземе съответните документи.

Според Кулински има и други чести нарушения, като например етикетите да не са коректно написани.

„Имахме 2 случая, в които храни изобщо нямаха етикет на български език“, сподели експертът и визира други случаи, в които при някои етикети не са посочени алергени.

Втората по-голяма група нарушения са свързани с нарушени хигиенни норми, каза още Кулински.

Според него актове не са малки, като за първо нарушение те са между 2-4 хил. лв. Той смята, че те са нормални и имат възпиращ ефект. Тук трябва да има коректност от двете страни, смята той.

По думите му има опасност от веществата, с които се обработват плодовете и зеленчуците, когато се прекалява с тяхната употреба или когато не се спазват карантинните срокове.

"Някой път от търговски интерес, от ламтене за бързи печалби някои производители ги берат преди да изтече този срок и ги пускат на пазара. Когато хванем такива производители, а те се хващат след лабораторен анализ, конфискуваме продукция и налагаме наказания", заяви Кулински.

Той изтъкна, че е задължително да се измият с топла вода плодовете и зеленчуците пред консумация. „Това в пъти сваля нивата на пестициди, ако има такива, и е изключително полезно“, добавя Кулински.

По отношение на самите проверки той заяви, че всяка от трите институции, които участват в проверките - КЗП, НАП и БАБХ, работи в рамките на своите правомощия, подчерта той и добави, че всички действия, които извършват като контролна дейност, са част от дейността на БАБХ и част от нейните цели. Всички административни мерки, които Агенцията по храните предприема, са по Закона за храните и категорично касаят правомощията на БАБХ.

„Ако някой смята, че извършването на проверки е някакво вмешателство, дълбоко се заблуждава“, категоричен е Кулински.

По думите му инспекторите на агенцията извършват на месец 9 хил. - 10 хил. проверки, пишат се около 400 - 500 предписания и около 80 - 100 акта. Това е текущият контрол, подчерта той.

"Хората, които проверяваме, са свикнали на тези проверки. Те не са нещо необичайно за тях. Сега стресът може би е по-голям, защото влизат 3 институции едновременно. Но когато човек няма от какво да се притеснява, не мисля, че има основания за страх или тревога", категоричен е Кулински.

Той заяви, че БАБХ, в своята контролна дейност, не е свързана с наблюдение на цени. В последно време се отчита спад в цената на групата продукти, които се наблюдават и ежеседмично се отчитат - това са около 30 продукта, смята той.

"Целта на държавата с тези проверки е да се изясни точният механизъм на ценообразуване и да видим защо при 1 лв. сурово мляко го купуваме 3,5 лв. в магазина. Като потребител ми се виждат доста големи тези надценки", посочва Кулински.

Според него една от големите измами в миналото е слагането на палмова мазнина в сиренето и кашкавала. Тази практика почти вече е изоставена, отчете той. Кулински подчерта, че се правят проби за качеството на храните и призна, че някой път се натъкват на продукти, които не отговарят на качеството.

"Например при млечните продукти най-често срещаното несъответствие е повишено водно съдържание при сиренето. Това не прави сиренето опасно за консумация, но то подвежда потребителя", изтъква Кулински.