ИПИ: Политическите рискове са най-голямата заплаха за Плана за възстановяване

Политическа нестабилност, чести избори и невъзможност за съставяне на правителство са най-голямата заплаха за изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост, посочват от Института за пазарна икономика (ИПИ) в свой анализ. Тези рискове са свързани основно със забавянето на приемането на нормативни актове, необходими за реализацията на политиките, както и липсата на подкрепа за нужните реформи.

Вторите по тежест заплахи са административните рискове - липсата на капацитет за подготовката на реформите, както и на административна подкрепа за мерките, предвидени в плана.

От ИПИ отчитат също и негативното влияние на икономическите рискове - високата инфлация, разходите за труд и като цяло икономическа криза, но тези фактори биха имали ограничено въздействие. Не бива да се пренебрегват и външните рискове, сред които са войната в Украйна и възможни конфликти между страните в ЕС и дори разпад на общността, допълват още експертите.

Икономистите припомнят, че на 16 декември Европейската комисия одобри първия транш по Плана за възстановяване за България в размер на 2,7 млрд. лева. През 2023 година страната ни ще има право на още две плащания, но те изискват изпълнение на мерки и други действия. От ИПИ предупреждават за съществено забавяне - от необходимите 66 стъпки до края на годината на този етап са изпълнени 8, а до края на годината остават 12 календарни дни. Това означава, че следващото плащане ще се забави.

По отношение на плащанията по Плана те са на принципа "пари срещу реформи", тоест коренно различно от концепцията за плащания по оперативните програми, допълват още от ИПИ. Подобни механизми е имало и преди - например заемите от Световната банка, но резултатът от тях невинаги е положителен, отбелязват икономистите. Това показва нежеланието, а в някои случаи и неумението ни да постигнем промяната. Това е концептуален риск, който не зависи от волята на една партия или правителство, посочват обаче от ИПИ.