Костов: Вероятността описаните в доклада на МФ рискове да се случат е нулева

Вероятността описаните в доклада на Министерството на финансите събития да се случат е нулева в най-близка перспектива, може би до 1% след няколко години. За да започне разговори с Международния валутен фонд, България трябва да изпадне в неплатежоспособност и да не може да разчита на облигационните пазари, а финансовото министерство няма правомощия да се изказва за курса лев/евро, което е в сферата на действие на Българската централна банка. Това мнение изказа в ефира на предаването „Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria Иван Костов, министър-председател в периода 1997 - 2001 г., коментирайки пресконференцията на финансовия министър Росица Велкова от сряда. По-рано през седмицата Велкова обяви пакет от мерки за силно свиване на бюджетния дефицит за 2023 г. от над 11 млрд. лв. (6,9% от БВП) до около 5 млрд. лв. (3%) от БВП,, след като проект на доклад за финансовото състояние на държавата (с който разполага и Investor.bg) изтече в някои медии. 

„Стилът на доклада въобще не е стил на МФ и аз не вярвам някой от старшите експерти там, шефовете на дирекции, да е написал тези редове. Това са изречения, които са вкарани с политически контекст", заяви Костов, пояснявайки, че докладът му прилича на оценка на рискове, направена от некомпетентен човек. 

Според бившия премиер по-скоро служебното правителство се опасява, че при тези заложени политики, като обвързването на минималната работна заплата, увеличението на пенсиите, се очертава невъзможност да се влезе в дефицит в рамките на 3%. По думите му дефицитът вероятно ще остане около 6,5%, или 11 млрд. лв. И ако отново имаме Народно събрание с кратък хоризонт, може да се стигне отново до „изблик на разгулен популизъм...“. „Ако 49-ото Народно събрание е с кратък период, МФ разсъждава: тези ще направят същите бели, но ако направят същите бели, дефицитът ще отиде над 6,9%, може да достигне 12 млрд. лв. или 13 млрд. лв. С такъв дефицит еврозоната става невъзможна".

Според Костов е невъзможно високата инфлация бързо да се свали до приемливи за влизане в еврозоната нива, а и заложените разходи лесно могат да доведат до свръхдефицит.

„В Европейската комисия и особено в Европейската централна банка нарушаването на два критерия - този за дефицита и този за инфлацията - прави невъзможно влизането на България в еврозоната в годините, в които това ще бъде отчитано. Това (свалянето им, б. ред.) не може да стане с еднократни мерки - не може да се чакат никакви отстъпки от ЕС на базата на геополитически съображения. На България са ѝ необходими много сериозни системни политики, които да я изведат на хоризонта на ниска инфлация и консолидиран бюджет. Това не е проста работа, иска време и много компетентни хора, а не такива пушеци, които се хвърлят на сцената. Иска много упорита работа, която се боя, че няма кой да свърши", каза още бившият премиер. 

Заради геополитическата обстановка има опасност България да бъде отклонена от европейското си развитие, предупреди Костов.

"Рискът за нас е много голям и защото ние сме в периферията на Европа, не сме в Шенген, не сме в еврозоната. Ако нещо се откърти от ЕС или бъде изоставено на бурите на съдбата, това ще бъде периферията. От геополитически съображения единствената детерминанта, по която трябва да се движи България, е да влезе във вътрешния интеграционен кръг - в еврозоната и в Шенген. Иначе няма как да посрещнем тези рискове".

Заради геополитическата обстановка има опасност България да бъде отклонена от европейското си развитие, предупреди още Костов.

"Рискът за нас е много голям и защото ние сме в периферията на Европа, не сме в Шенген, не сме в еврозоната. Ако нещо се откърти от ЕС или бъде изоставено на бурите на съдбата, това ще бъде периферията. От геополитически съображения единствената детерминанта, по която трябва да се движи България, е да влезе във вътрешния интеграционен кръг - в еврозоната и в Шенген. Иначе няма как да посрещнем тези рискове", каза още бившият премиер. 

Целия разговор с Костов вижте в сайта на Bloomberg TV Bulgaria!